Той рязко се наведе към нея. В позата и в изражението му вече нямаше нищо небрежно. В очите му блестеше гняв.
— Можеш да направиш положението си на моя съпруга колкото си искаш лошо или добро. Но ще изпълниш задълженията си и ще ми родиш син.
— Няма! — изкрещя в истерия Никол и се метна към вратата. Знаеше, че е заключена, но въпреки това яростно я заблъска.
Ейдриън бързо я дръпна обратно. С вик, който бе по-скоро ридание, тя се извърна и замахна към лицето му с острите си нокти. Той обаче тутакси хвана ръцете й, притегли в прегръдките си и я притисна към възглавниците. Никол се мяташе като обезумяла, пъшкаше и се дърпаше, а по страните й се стичаха сълзи на ярост, безсилие и отчаяние. Накрая остана без сили и се отпусна на седалката.
Ейдриън обаче не помръдна. Не я освободи, макар и двамата да знаеха, че е останала без сили и че е загубила. Докато дишането й се успокояваше, а дивата ярост, която я бе заслепила, изчезваше, тя осъзна, че тялото му е прилепено към нейното. Ръцете му я обгръщаха, пръстите му здраво стискаха китките й на гърба. Еднодневната му брада дращеше бузата й. Равномерното му дишане топлеше кожата й.
Внезапно я обзе паника. Обзе я в мига, в който почувства с всичките си сетива неговата сила, властта, топлината, мъжествеността му. И близостта помежду им.
— Няма да се опитвам да бягам — прошепна Никол и леко извъртя глава. За неин ужас устните й докоснаха брадичката му. — Пусни ме. — Гласът й потрепери.
Ейдриън не направи никакво движение, нито й отговори. Мълчанието се проточи. Сърцето й вече биеше лудо. Той още стискаше ръцете й, но вече не толкова здраво. Страхуваше се да вдигне очи и да се вгледа в неговите. Знаеше какво ще открие там.
Въпреки това вдигна очи. Погледите им се срещнаха. Неговият гореше, но не от гняв.
— Моля те, недей — замоли се тя.
Ейдриън помръдна леко и пулсът му се смеси с нейния. Гърдите й бяха плътно притиснати към неговите. Наметалото му бе разтворено, ризата му — мокра. Връхчетата на гърдите й веднага се втвърдиха, почувствали горещата мъжка плът, покрита само с най-фина коприна. Собственият й копринен корсаж бе също толкова влажен и тънък и Никол с ужас осъзна, че той усеща пламенната реакция на тялото й.
— Моля те — промълви отново тя с пресекващ глас.
Ейдриън отново помръдна. Никол реши, че най-после ще я освободи и й се доплака от облекчение. Той обаче освободи само ръцете й, за да плъзне длани нагоре към гърдите й.
— Ето тук се разбираме. — Гласът му бе станал дрезгав. — Всъщност ние само така се разбираме. Сега няма да ме отблъснеш, нали, Никол?
Тя искаше да го отблъсне, искаше. Но той стисна нежно гърдите й, пръстите му заиграха с връхчетата им, а очите му не се откъсваха от нейните. И вместо да запротестира, Никол простена от наслада.
Ръцете му се сключиха около кръста й и рязко я повдигнаха нагоре. Устните му се впиха в зърното й през тънката коприна и го засмукаха жадно. Тя сграбчи главата му и я притисна към гърдите си.
След, миг той я простря на седалката и разтвори бедрата й. Докато се навеждаше над нея, погледите им отново се срещнаха. С всяко учестено вдишване от ноздрите му излизаше облаче пара. Никол се взря в изключително красивото му лице, напрегнато от страст, тъмна и поглъщаща като нейната собствена, и й прималя. Очите му се бяха превърнали в златни огньове, които я изгаряха. С обещания. Но какви? Миг в рая? Тя искаше цяла вечност.
Пръстите му се бореха припряно с копчетата на панталоните му. Под втренчения й поглед той освободи члена си, огромен и твърд. Сетне бързо вдигна копринената й нощница нагоре, за да не му пречи. Без да помръдне, Никол затвори очи в очакване.
Ейдриън се наведе и проникна в нея с бързо, плавно движение. Никол моментално се вкопчи в него. Ръцете й обвиха раменете му, краката й се сключиха около хълбоците му. Той я изпълни изцяло, внезапно и горещо. За миг застина неподвижен, тя също не помръдваше. Погледите им отново се срещнаха и Никол пак видя обещанието, което не можеше да разбере. След това устните му се впиха в нейните.
Тялото му отново започна да се движи — бързо, мощно. Нямаше никакви нежни увертюри, никаква предварителна игра, само резки, яростни тласъци. Тя се отпусна назад, като издигаше към него таза си, за да срещне неговия в буен, страстен сблъсък. По-силно. По-бързо. Телата им се срещаха с ярост, наказваха се взаимно. Внезапно Никол впи свирепо пръсти в него, залята от вълна на огромна, всепоглъщаща наслада. Във върховия момент от гърдите й се изтръгна вик.
Читать дальше