Бренда Джойс - Тайни

Двамата мъже я съзряха едновременно. Гневът й премина в объркване и от цялата си душа Реджина поиска да се намираше някъде другаде в момента, където и да е. Баща и син я наблюдаваха безмълвни.

— Готова ли си? — попита я остро Слейд.

Реджина нямаше какво друго да направи, освен да влезе в трапезарията. Сега, когато беше вече вътре, можеше ясно да види двамата мъже. Рик я гледаше приятелски, сякаш не беше прекъснат само преди миг от люта словесна битка с най-големия си син. Но Слейд все още изглеждаше настръхнал. Имаше вид на човек, готов да избухне при най-малката провокация от страна на околните.

— Готова ли си? — попита я отново Слейд. — Имаме малко време, колкото да хапнеш нещо, ако си гладна.

Сега гневът й се насочи към Слейд. Тя се обърна рязко към него, очите й хвърляха бесни искри наоколо.

— Не, не съм готова. Не само че не съм готова, но краката ми са толкова възпалени, че едва успявам да вървя. Дойдох да ти кажа, че не смятам да отивам никъде този следобед. Днес ще почивам.

Рик триумфираше. Той хвърли победоносен поглед към Слейд и се отправи с уверени стъпки към Реджина.

— Заповядай, Елизабет, седни. На всяка цена трябва да закусиш. Изобщо не е нужно да си тръгваш. И ми се струва, че краката ти трябва да ги види лекар.

Реджина трябваше да напрегне паметта си, за да си спомни, че този мъж я е излъгал. Не беше забравила и начина, по който се бе държал със Слейд.

— Благодаря за загрижеността, но няма да е необходимо. Вече се погрижих за себе си. — Гневът правеше думите й сдържани и хапливи, но тонът й не се покачи с нито една октава.

Изражението на Рик беше повече от гузно.

— Ти си ми обидена.

Реджина повдигна насмешливо едната си вежда.

— Виж, не те обвинявам, но не е справедливо да ми се сърдиш, без да изслушаш моята версия за нещата.

— Наистина имам нужда от обяснение. Не съм свикнала да бъда мамена по този начин.

Слейд се изправи рязко и едва не повали стола зад себе си.

— Правиш огромна грешка — обърна се той към Реджина.

Тя го погледна. Слейд стоеше пред нея, истинско олицетворение на неуморната и изменчива сила, а от тялото му струеше почти материално напрежение.

— Искам просто да поговоря с баща ти. Той ми дължи известна доза честност.

Слейд очевидно беше извън кожата си от гняв. Той погледна свирепо Рик.

— Колко точно честен възнамеряваш да бъдеш с нея? Не мислиш ли, че можеш да й дадеш и малко почивка? За бога, та тя дори не си спомня коя е! Остави я на мира!

Реджина бе изумена — Слейд се опитваше да я защити от Рик!

— Ти стой настрани от това, момче — отвърна решително баща му. — Това е проблем между мен и нея. И не си мисли, че дори и за миг съм забравил, че тази жена страда от амнезия!

— Слейд — промълви Реджина и докосна умолително ръката му. — Всичко ще бъде наред.

— Как не!

— Дай ми още една възможност — повтори благо Рик.

Реджина се обърна към него.

— Добре.

Рик я хвана за ръката и погледна мрачно Слейд.

— Не е нужно да присъстваш. Всички сме наясно с позицията ти.

— Не! — отвърна презрително Слейд. — Никой не е наясно с позицията ми. — Той напусна стаята с широки и решителни крачки.

Реджина нямаше възможност да го последва. Рик вече я водеше през коридора.

— Да отидем в кабинета ми, където ще можем да поговорим насаме — каза й любезно възрастният човек.

Изглеждаше усмихнат, приятелски настроен и толкова искрен, че Реджина трябваше постоянно да си напомня, че този човек не е такъв, за какъвто се представя. Не биваше да забравя, че той я бе измамил, че се бе опитал да се възползва от нея.

Кабинетът му беше тъмен и прохладен. Рик затвори внимателно тежката врата от червено дърво и я заведе до широко кресло, тапицирано с кожа.

— Трябваше първо да дойдеш при мен, преди да се опиташ да избягаш през глава в онази страховита буря — каза сърдечно той.

— Бях твърде разгневена.

Рик поклати тъжно глава.

— Предполагам, че не трябва да те обвинявам.

— Ти ме излъга. — Думите й бяха хладнокръвна констатация.

— Не съм те лъгал. Просто ти спестих част от истината — отвърна спокойно Рик.

— Трудно ми е да доловя разликата.

— Но разлика има, огромна разлика. Двамата с баща ти наистина израснахме заедно — ако решиш, можеш да попиташ когото поискаш наоколо. Уговорихме брака между двама ви с Джеймс, защото и двамата го искахме. Джордж искаше ти да бъдеш господарката на Мирамар, а аз исках вашият син да наследи земите ми.

— И освен това искаше моите пари.