Бренда Джойс: Тайни

Отново прозвуча изстрел от пистолет, този път току зад гърба й. Маскираният стреляше по нея.

Реджина изкрещя от ужас и за последен път погледна твърдата земя, която профучаваше под нея с невероятна скорост. После, без да се замисля, тя се хвърли от влака.

— Чуваш ли ме?

Беше горещо. Топлината бе потискаща, задушна. Устните й бяха пресъхнали от жажда, а езикът — подпухнал и скован. Думите достигаха до съзнанието й, но сякаш идваха отдалече.

— Ранена ли си?

Той отново й говореше нещо. Гласът му бе загрижен и настойчив.

— Чуваш ли ме?

Този път думите прозвучаха по-високо и по-настойчиво. Неприятно настойчиво. Прииска й се всичко това да е сън и този човек да се махне, да я остави отново да се потопи във всепоглъщащия мрак на съня.

Но не беше просто сън. Разбра го в момента, в който мъжът я докосна. Той разтърси внимателно рамото й. Искаше й се да крещи от негодувание, да го прогони, но устните й не проронваха и звук. Тогава мъжът докосна главата й, пръстите му се плъзнаха в косата. Болка прониза черепа й. Внезапно тъмнината се разпръсна.

Преди да успее да протестира, той вече бе разтворил жакета й. Хладният въздух не й донесе никакво облекчение. Мъжът разкопча високата яка на роклята и пръстите му обходиха подробно тила й. После, сякаш вече не бе стигнал достатъчно далече, ръцете му преминаха към раменете, опипаха внимателно гърдите й, от което зърната им мигновено се втвърдиха. Той сякаш не го забеляза, напълно погълнат от усилието да обходи с ръце всяка костичка по тялото й.

Реджина бе напълно вцепенена от страх. Вече беше съвсем будна, ужасена от бесните пулсации в главата си, от потискащата тишина, от непоносимата жажда и от факта, че лежи, просната направо на земята. А най-много от всичко се боеше от този мъж. В момента той докосваше краката й. Плъзгаше длани от глезените към бедрата й и само един слой коприна делеше неговата плът от нейната. Нелепата мисъл, че по някакъв странен начин допирът на пръстите му й навява приятни усещания, най-сетне успя да изтръгне мозъка й от ленивото вцепенение.

Тя продължи да лежи, скована и бездиханна.

— Не се преструвай! Зарежи безсмислените пози. Знам, че си будна.

Дъхът й секна. Много бавно Реджина отвори очите си.

Мъжът придърпа полите й над краката и се изправи над нея. Слънцето беше точно зад него и замъгляваше чертите на лицето му. В момента представляваше една тъмна сянка, надвиснала над нея. Реджина се почувства объркана. Къде ли се намираше? Един бърз поглед наоколо й подсказа, че е сама с този мъж, като се изключи един оседлан кон — сама с него в някаква долина, заобиколена от заоблени върхове с цвят на слама и безкрайното синьо небе. Тя се изправи в седнало положение и мигновено се почувства замаяна.

Непознатият веднага пристъпи към нея и я обгърна с ръка, за да не падне. Тялото му беше горещо, по-горещо от въздуха. Когато главата й се проясни, погледите им се срещнаха.

Реджина виждаше само очите му — тъмни и напрегнати, обградени от гъсти мигли и толкова засенчени от шапката му, че изглеждаха почти черни. Тя не издържа на погледа му и извърна глава. Мъжът поднесе манерка към устните й и Реджина пи жадно и продължително, без да обръща внимание на водата, която се стичаше по гърлото и надолу по ризата й.

— Внимавай — каза непознатият. — Ще ти прилошее.

Той откъсна манерката от устните й също толкова внезапно, колкото й я бе подал. После гъвкаво се изправи в цял ръст. Слънцето се бе плъзнало зад пухкав бял облак и този път Реджина успя да го разгледа. Забеляза първо краката му, обути в износени тесни дънки и раздалечени в стабилна стойка, стегнатите мускули на бедрата, които се очертаваха под избелялата материя. Ръцете му бяха стиснати в юмруци и опрени на хълбоците. Носеше пистолет в кожен кобур, който бе толкова износен, че изглеждаше гладък и лъскав, с изключение на грубия колан, който го придържаше на талията му. Стомахът й се сви на топка.

Реджина забеляза също огромната овална сребриста катарама на колана му, която очевидно се нуждаеше от солидно излъскване. Не й убягна и фактът, че бялата му памучна риза бе пропита с пот и отворена почти до пъпа. Кожата му беше тъмна, гърдите му — мускулести и осеяни с твърди черни косъмчета, коремът — гладък и стегнат. В следващия момент Реджина осъзна, че е втренчила поглед в непознатия и го разглежда сантиметър по сантиметър. Лицето й поруменя. Тя бързо вдигна поглед към очите му, но междувременно забеляза и други подробности. Ръкавите му бяха навити и разкриваха мускулести ръце. Въпреки горещината той носеше тежка кожена жилетка, отдавна избеляла от слънцето, ветровете и дъждовете, и също небрежно разтворена.