Бренда Джойс: Тайни

— Красива и приятна млада дама като вас заслужава истински принц — заяви госпожа Шрьонер, която очевидно притежаваше богата и романтична душевност.

Реджина се насили да се усмихне. Вече бе убедена, че влакът се движи с намалена скорост.

— Защо се бавим толкова? — Тя бръкна в дамската си чанта и извади опърпана на вид книжка с разписанието на влаковете. Преди двадесет минути бяха спрели в Санта Маргарита и според разписанието вече трябваше да спират само по сигнал. — Следващата спирка е Темпълтън, но не е възможно да сме стигнали там толкова бързо. А след това ще пристигнем в Пасо Роблес.

— Вероятно някой фермер е дръпнал спирачките — отвърна спокойно госпожа Шрьонер. — Няма защо да се притеснявате.

Реджина можеше само да приеме, че нейната компаньонка е права. Тя отстъпи неохотно назад с намерението да седне на мястото си. В този момент отнякъде долетя пистолетен изстрел.

Сърцето й слезе в петите, а дробовете й останаха без въздух. Изстрелът отекваше в съзнанието й. Вероятно се стреляше в задния вагон, откъдето сега долитаха писъци на изплашени хора.

Госпожа Шрьонер сграбчи ръката й. В потискащата тишина прозвуча още един изстрел. Звукът определено идваше от задния вагон. През шума от настаналата всеобща истерия внезапно се дочу бебешки плач.

„О, мили боже! — мислеше отчаяно Реджина, обезумяла от страх. — Това е обир!“

Във вагона настана хаос. Мъжете скочиха на крака и засноваха тревожно наоколо, жените пребледняха и се разтрепериха от изненада и страх. От съседния вагон долетя нов изстрел и пронизителен, болезнен женски писък. Никога преди Реджина не бе чувала подобен звук, но знаеше какво изразява той — ужас и скръб.

Точно в този момент в купето нахлу мъж с маска на лицето и с огромен револвер в ръка.

— Никой да не мърда! Всички да замръзнат по местата си! Който шавне, незабавно ще намери смъртта си!

Реджина и госпожа Шрьонер се намираха в дъното на вагона, останалите пътници стояха между тях и бандита. Реджина замръзна. Не можеше да повярва, че това се случва.

Всички се подчиниха на маскирания и замръзнаха неподвижни. Жените хлипаха безпомощно, един от джентълмените също избухна в сълзи. Бандитът посегна грубо към жената, която стоеше най-близо до него, и дръпна обиците от ушите й. Тя изкрещя и мъжът я удари. Реджина видя как жената се удря в стената и се свлича на пода, а хубавият й жакет на бели и розови райета се напоява с кръв.

Бандитът се наведе над нея и смъкна изящното й колие. Жената ридаеше неудържимо.

— Вероятно ще трябва да те взема с нас — озъби се зловещо маскираният. При ужасения й писък той се изхили грозно и се изправи в целия си внушителен ръст. После се обърна към мъжа, който стоеше най-близо до него, и извади от джоба му портфейл, а след това посегна към ръчния му часовник.

Реджина трепереше. Вече не беше толкова шокирана и най-сетне започваше да осъзнава, че това не е просто кошмарен сън. Бандити ограбваха пътниците от влаковата композиция, и то по жесток, ужасяващ начин. Заплахата на маскирания към младата дама все още отекваше в ушите й. Не можеше дори да мисли. Беше напълно вцепенена от ужас. Опасяваше се, че вратата, която води към платформата между двата вагона, е твърде близо до нея. Дали и в съседния вагон имаше бандити? Оттам не се долавяха никакви звуци. Но дори и да нямаше бандити, скоро щяха да нахлуят и там. Сърцето и се блъскаше лудо в гърдите.

Бандитът обхождаше с поглед смълчания вагон. В следващия момент очите му се спряха на Реджина. За миг погледите им се срещнаха. Когато маскираният се обърна, за да пребърка третата си жертва — някакъв млад мъж — Реджина вече бе обзета от влудяваща паника. Цялата трепереше. Потта почти я заслепи, когато видя маскираният да вдига револвера си и да удря по главата протестиращия младеж. Ударите на сърцето й отекваха в ушите. Тя преглътна неволен стон, когато бандитът извади от джоба на мъжа портфейл и премина към следващия пътник. Не искаше да види какво ще се случи след това.

Реджина профуча покрай госпожа Шрьонер, която извика от ужас, и измина трите стъпки до вратата. Нямаше нужда да се обръща назад, за да види, че маскираният я е забелязал.

— Стой! — изкрещя той.

Реджина не му обърна внимание. Чуваше бесните удари на сърцето си. Тя сграбчи стоманената брава, отвори шумно тежката врата и се озова на платформата. Не можа да потисне стона си при вида на високата скорост, с която се движеше влакът. Защото трябваше да скочи от него.