Бренда Джойс - След невинността

Софи не помръдна — не можеше да помръдне, — докато Едуард разплиташе плитките й и разстилаше косата й като водопад около нея. Трапчинките проблеснаха на бузите му, ъгълчетата на устата му се извиха дяволито нагоре. Очите му блестяха с плътски обещания; ръката му се пъхна при бедрата, под полите й.

— А сега махни тия проклети дрехи, Софи — заповяда той.

И Софи се подчини.

Тя лежеше гола и неподвижна, все още не напълно задоволена. Почуди се дали изобщо някога ще получи пълно задоволство.

Едуард й се усмихна, седнал на леглото до нея. Взе триредната диамантена огърлица от кадифената кутия и се наведе напред, за да я окачи на шията й. Софи се изчерви. Срещна възхитения поглед на Едуард, който се взираше в нея с потъмнели от желание очи, докато закопчаваше накита около бялата й шия.

Той посегна и потърка едно от зърната й, вече розово и настръхнало от любенето, после отметна косата й на раменете. Сложи обиците на ушите й.

— Господи, колко си красива.

Софи го погледна крадешком, размърдвайки се неспокойно на възглавниците, и се изви леко под въпросителния му поглед, който изследваше всеки инч от тялото й на магьосница. Очите на Едуард се забулиха в мъгла. Ръката му се спусна по шията й, заобиколи диамантената огърлица и продължи надолу, обхващайки пълните й заоблени гърди.

— Всеки от тези диаманти — прошепна той — съм извадил от земята със собствените си ръце.

Софи го погледна, размърда хълбоци и разтвори леко бедра.

— Значи не си контрабандист на диаманти? — прошепна тя, останала без дъх.

Той се засмя; звукът бе твърде рязък.

— Не. По дяволите, не. Това е само мит.

— Радвам се — каза Софи, взе ръката му и я плъзна по гърдите си надолу, към корема. Беше безсрамна, но това никак не я интересуваше. — Дори така да е, има нещо невероятно привлекателно в мъж, който се осмелява да пренася контрабанда диаманти.

Погледите им се вкопчиха един в друг. Без да се усмихва, той спусна ръката си още по-надолу, галейки я там, където тя искаше да бъде погалена. Софи си пое дъх.

— Ще пренасям контрабанда диаманти, ако поискаш това от мене, Софи. — Очите му пламтяха. — Кажи ми какво искаш.

Тя се размърда неспокойно под него. Бедрата й се разтвориха още.

— Да — изстена тя. — Да.

Палецът му погали плътната гънка между бедрата й.

— Тук ли?

Тя кимна, извивайки се леко, по гърдите й блестяха капчици пот, зърната бяха набъбнали и болезнени. Диамантите на шията и на ушите й улавяха светлината на лампата и пръскаха искри. Палецът на Едуард се плъзна навътре, напипвайки влажната и невероятно чувствителна плът. Софи изстена и отново изви гръб — този път дори се надигна от леглото.

Той се засмя с дълбок и гърлен смях.

— Ти си най-красивата жена, която някога съм виждал — каза той дрезгаво.

Софи срещна погледа му, вълни от умопомрачително удоволствие преминаваха през нея, заплашвайки да избият в поредното кресчендо, и това се случи така бързо, че тя едва го осъзна.

— Едуард, моля те.

Ръката му замря. Той я загледа с искрящи очи.

— Когато те видях за пръв път, исках да направя това. Да бъдеш облечена само в диаманти… в моите диаманти.

Тя срещна разтапящия му поглед.

— Да.

Софи се усмихна на Едуард и Едуард й се усмихна. Бяха се облекли и седяха притиснати един до друг на дивана в салона, а Едуард държеше Едуина в скута си. Рашел бе казала, че има среща и отдавна бе излязла. Софи наблюдаваше как Едуард си играе с Едуина, говори й и й прави смешни физиономии, каквито децата много обичат; сърцето и така преливаше от любов, че малко оставаше да се пръсне.

Едуард не бе поискал да се облече. Бе поръчал обилна вечеря и бе настоял да я изядат в леглото. Софи обаче бе отказала. Бе изтъкнала, че домакинството им се състои от четирима души, а не само от двама. Не можеше да си представи да вечеря гола в леглото, а Рашел и Едуина да са някъде наоколо в апартамента. Едуард се бе поддал на разумните й доводи, но видът му подсказваше, че един ден ще направят така, както той предпочита. На Софи й бе трудно да се престори, че това не я засяга.

На вратата се почука. Софи задържа Едуард да не става.

— Стой тук с Едуина — каза тя с усмивка, а погледът й се опиваше от гледката, която представляваше той. Бе толкова невероятно, че го вижда тук с нея и дъщеря им. Внезапната семейна интимност бе смайваща, почти чудо.

— Без съмнение това е вечерята ни.

Но не беше. Софи отвори вратата и видя Жак Дюран-Рюел, чиято физиономия сияеше.