Бренда Джойс - След невинността

А сега омразата я нямаше. Това че отново бе свързана с Едуард бе променило всичко. Имаше само тъга за миналото, което не можеше да бъде променено, и решимост да се върви към бъдещето, което щеше да бъде великолепно. Софи бе решила, че Сюзан трябва да бъде част от това бъдеще, защото имаше всички права.

Когато Софи излезе от таксито, вратата на резиденцията на Ралстънови веднага се отвори. Дженсън я посрещна с усмивка на прага.

— Госпожице Софи!

Софи се усмихна и го целуна по бузата. Никога преди не бе прекрачвала границите между двама им така открито, затова той се изчерви.

— Омъжвам се, Дженсън.

— Това е прекрасно, госпожице!

— Едуард е в „Делмонико“, ангажира балната зала и до довечера ще знам точната дата. Настоявам и ти да дойдеш — каза искрено Софи. — Ще настоявам и госпожа Мърдок да дойде.

Дженсън зяпна от изумление.

— Със сигурност, госпожице Софи… дори майка ви да ме уволни заради това!

— Ако те уволни, ще дойдеш да работиш за мене. — Софи поспря на стълбите. — Тя в стаята си ли е?

— Да.

Софи се запъти нагоре по стълбите, вече притеснена. Спря пред стаята на майка си. После влезе вътре.

Сюзан седеше пред тоалетката си, а камериерката сресваше косата й. Тя веднага видя Софи в огледалото и замръзна. След това скочи и се обърна с лице към Софи с широко отворени очи.

— Люси, оставете ни, моля.

Камериерката побърза да излезе.

— Здравей, мамо — прошепна Софи.

— Софи — Сюзан преглътна сълзите си.

— Мамо, идвам с мир.

— Слава богу! — извика Сюзан и се втурна към нея.

Двете се прегърнаха здраво.

Софи се бореше да не се разплаче и погледна към Сюзан, която изтриваше очите си с кърпичка.

— Мамо, омъжвам се, така че въпросът с даването на Едуина за осиновяване вече не стои.

— Направих грешка, знам, Софи Мислех, че правя това, което трябва, но сега разбирам, че съм направила ужасна грешка. Съжалявам.

— Няма нищо — каза Софи.

— Можеш ли да ми простиш?

— Да. Вече съм ти простила. — Софи се приближи към Сюзан, която отново бе започнала да плаче. Погали я по гърба. — А сега ще дойдеш ли следобед да се запознаеш с внучката си… най-накрая?

Сюзан подсмръкна и се усмихна, кимвайки бавно.

— Виж ти изненада — каза Джейк. Едуард се приближи към него.

— Видях те там вчера. На изложбата. Какво, по дяволите, правиш, Джейк? Защо се самоизмъчваш така? — Той погледна по-възрастния мъж, сложил ръце на кръста си. — Хайде, излез на светло, Джейк. Аз ще подготвя Софи за твоето внезапно завръщане от света на мъртвите, ако искаш. Моля те. Тя те обича. Разкрий й се.

Джейк го загледа втренчено, с блеснали очи, тъжен израз на устата и съкрушено лице.

— Аз съм убиец. Тя ще избяга от мене с писък.

— Тя мисли, че си герой, а не убиец! — изсъска Едуард. — Ще бъде ужасно развълнувана от това, че си жив!

— Ще се разкрие, че майка й е двубрачница. Тя също ще пострада от този скандал.

Едуард бе побеснял.

— Софи вече достатъчно сграда от това, че роди извънбрачно дъщеря ми. Но ако ти искаш, знаеш, че можем да запазим това в тайна, и то много добре. Никой не трябва да знае, че си жив, само аз и Софи.

Джейк облиза устни.

— Обичам я повече от всичко друго. Мисля, че тя ще бъде наскърбена, наранена и шокирана. Сега има всичко — богатство, уважение, брак. Няма нужда баща й да изскача от гроба и да застрашава живота й, да го подлага на риск! — Джейк го загледа с огромна мъка в очите. — Ако избяга от мене, няма да го понеса.

— Ти изобщо не познаваш дъщеря си… но чия е вината? — Едуард тръгна рязко към вратата, после се обърна. — Ти си един голям страхливец, Джейк! Добре! Стой си там в сянката. Да не би да ми пука? — Едуард отвори входната врата. — Нямало те е, докато дъщеря ти е растяла… хич не ми пука, че няма да те има и докато внучката ти расте!

Джейк го загледа с безизразно и неподвижно лице.

Но Едуард още не беше свършил.

— О, впрочем Софи и аз решихме да направим истинска сватба в края на краищата. На първи януари в един часа в църквата „Сейнт Пол“. — Усмивката на Едуард не можеше да се нарече приятна. — Но забравих. Един призрак не може да присъства на сватба… може само да се рее насам-натам, криейки се из ъглите!

Той се обърна и тръшна вратата зад себе си.

Джейк се отпусна в креслото, покри лице с длани и изхлипа.

— Добре ли си?

Едуард погледна по-големия си брат Слейд, който стоеше до него, близо до главния вход на църквата, усмихнат до уши, въпреки че нито единият, нито другият носеха палта и навън беше ужасно студено. Пред тях стояха Рик, баща им, и Бенджамин, посрещайки последните от петстотинте гости, поканени да присъстват на сватбата на Софи и Едуард. Бяха наели охрана, за да държат настрана любопитната публика и жадната за сензации преса. Изложбата на Софи бе раздухала клюките около скандалната им любов, също както статията в Харпърс, в която Софи признаваше, че се е влюбила в Едуард още в мига, когато го е видяла. Бяха решили да не използват сватбата си като начин да се спечели още популярност и не бяха позволили на представителите на пресата да присъстват на събитието, макар че мнозина журналисти желаеха да присъстват. На Едуард му се стори, че бе видял неколцина от тях в тълпата, но не можеше да си представи по какъв начин се бяха сдобили с покани.