Бренда Джойс: След невинността

— Жак? — каза тя озадачена. — Какво има? Да не се е случило нещо?

Той се засмя.

— Ти продаде четири маслени платна, две скици и един пастел. А едното от маслените платна го купиха семейство Хавимайър.

Софи извика. Едуард бе станал и се приближи до нея, а Едуина си играеше в ръцете му. Той прегърна Софи с едната си ръка; сърцето и подскачаше бясно в гърдите.

Жак стисна ръката й.

— Не беше След невинността. Но такава картина не се продава лесно. Купиха друга, Отдихът на един джентълмен.

— О, Едуард, можеш ли да повярваш? — възкликна Софи, треперейки от възторг.

Едуард я прегърна по-плътно.

— Знаех си. Още в мига, когато видях първите ти картини миналата година, знаех, че си предопределена за велики неща.

Софи се обърна към него, видя грейналото личице на Едуина и силно целуна бузата на дъщеря си, преди да целуне Едуард.

— Това все още предстои — каза тя, опитвайки се да потисне импулса да изкрещи с все сила и да подскочи от радост. — Купили са една картина. Една. Само една.

— Ще купят още — каза поверително Жак — Знаех, че нямаш търпение да чуеш подобни новини.

Едуард му се усмихна.

— Благодаря ви, Жак Очакваме всеки момент да ни донесат вечеря. Ще останете ли?

Жак обаче беше французин и ги разбираше твърде добре.

— Не, приятели. Мисля, че тази вечер трябва да празнувате е семеен кръг. Поръчах бутилка шампанско за вас. Изпийте я за ваше здраве!

Софи целуна Жак по двете бузи.

— Благодаря ти, че дойде тази вечер.

— Няма проблеми, скъпа. Но утре трябва да седнем и да поговорим за твоето бъдеще.

Софи се усмихна широко и обеща, че ще бъде в галерията веднага щом я отворят. Но Едуард се изкашля леко, тя погледна към него и се извини:

— Всъщност ще бъда там около обяд.

Жак се усмихна и си тръгна.

Едуард пусна Едуина на пода в салона, където нямаше опасност да се нарани, пристъпи към Софи и я притегли в прегръдките си. Завъртя я из стаята в пристъп на лудо веселие. Софи не преставаше да се смее. Когато спря да я върти, главата й бе замаяна, и неговата също. Но целувката му съвсем не бе невинна.

— Едуард — каза сериозно Софи, — искам истинска сватба.

Той я погледна също така сериозен като нея.

— Никаква гражданска церемония в съда пред съдията?

Софи прехапа устни. Видя се в разкошна бяла рокля, как пристъпва леко към олтара.

— О, Едуард — прошепна тя.

Той взе лицето й в шепи.

— Бяхме разделени година и половина. Сега, когато отново те намерих, ме е страх да те изпусна от поглед. Не искам нищо повече — нищо повече — от това, да бъда твой съпруг, Софи. Но те разбирам.

— Наистина ли?

— Наистина. — Той се поколеба, погледът му се зарея някъде. — Имам семейство в Калифорния Баща ми Рик, брат ми Слейд и жена му Реджайна. Ако отложим сватбата с един месец, те ще могат да дойдат. Имам и още един брат, Джеймс, но никой не знае къде е.

— О, Едуард, не знаех, че имаш семейство! Никога не си говорил за него!

Софи бе учудена. Някак си всички го възприемаха като човек без дом, без корени, без минало. Но всеки идва отнякъде.

— Някога бях много близък с всички тях.

— Случило ли се е нещо?

— Това е дълга история. — Той бе притеснен, устата му се изпъна в права линия. — Ще поканя и майка си.

Софи трепна.

Едуард се усмихна и я целуна по носа.

— Един ден ще ти разкажа всичко. Но не тази вечер.

Тя разбра, но почувства внезапен силен копнеж Да, искаше й се истинска сватба и Едуард щеше да й позволи да го направи, дори това да означаваше да изчака още няколко седмици. Но хората, които най-много обичаше, нямаше да присъстват. Лиза бе избягала; не си говореха със Сюзан. О, господи, помисли си Софи, спомни си за майка си и се опита да си представи сватбата си без нея.

Сякаш прочел изцяло мислите й, Едуард каза:

— Какво ще правиш със Сюзан, Софи?

Софи му отправи застинал поглед.

— Не знам.

На другия ден Софи излезе от „Савой“ преди десет. Не бе могла да спи добре през нощта. След като Едуард бе напуснал апартамента, тъй като благоприличието не допускаше да нощува там, тя бе лежала будна, измъчвайки се с мисълта за Сюзан.

И в края на краищата достигна до простия отговор. Прошка. Въпреки че Сюзан се бе опитала да направи нещо непростимо, тя бе действала с мисълта да предпази Софи, не да я нарани. И макар че Софи бе едновременно разярена и съкрушена, тя знаеше, че не може да обърне гръб на майка си завинаги. Между тях имаше неразрушима връзка, връзката между майка и дъщеря; връзката бе съществувала години наред и щеше да съществува винаги. Софи обичаше Сюзан. Ако за кратко я бе мразила, може би то бе, защото омразата може да произтече единствено от любовта.