Бренда Джойс - След невинността

— Сега ще излезем за малко, миличко — каза Рашел, увивайки Едуина.

Изражението й бе лукаво, искри пробягваха в очите й с дяволито задоволство. След миг тя мина покрай Софи и изчезна навън.

Софи не можеше да помръдне. Страх я беше да погледне отново към Едуард. Но го погледна.

— Ела тук, любов моя — каза той.

Очите и се разшириха. Усмивката на Едуард бе нежна и мила.

— Вече не можеш да избягаш от мене, Софи.

Софи почувства, че още малко, и ще припадне. Той се усмихна отново.

— Освен това нали ще се оженим утре?

И тръгна към нея.

Тя успя да издаде глас.

— Ут-тре. А н-не сме говорили какъв точно ще е н-нашият брак.

Той се засмя меко, очите му затанцуваха развеселени; положи ръце на раменете й. Софи замря на място, когато той я притегли към твърдото си възбудено тяло. Тя изведнъж усети как се огъва, сякаш нямаше кости, сякаш се разтапяше пред него.

— Няма какво да обсъждаме — прошепна той, а погледът му търсеше нейния. Пак се усмихна и леко я целуна по носа. Софи потръпна. — Ти ще бъдеш моя съпруга — промърмори той и устните му докоснаха клепачите й един по един. Софи преглътна един стон. — Най-любима съпруга — прибави той с дрезгав глас, целувайки този път устата й.

Софи трепна.

— К-какво?

Ръцете й се притиснаха към гърдите му, докато той полагаше целувка след целувка върху бузите, брадичката и устните й.

— Добре ме чу — каза Едуард, а гласът му стана по-дълбок, почти като ниско ръмжене. — Обичам те, магьоснице. И ще ти го покажа… незабавно.

Софи го погледна смаяна, стиснала реверите на жакета му, невярваща.

— Не… не разбирам.

— Не разбираш ли? — Той се засмя много дяволито, обхвана седалището й и опря слабините си в нейните. — Тогава нека да ти обясня.

Софи ахна, когато той я вдигна на ръце.

— Едуард… какво правиш?

Той отново се засмя, носейки я към голямата спалня.

— И още питаш!

Софи погледна красивото му лице, лице със силни, красиви черти, лице, доминирано от живи сини очи и изящен класически нос, лице, което винаги щеше да я омайва, да я преследва, да я владее.

— Моля те, не ме лъжи — извика тя.

Той я положи на леглото.

— Едно от нещата, което не съм — заяви той, докато смъкваше вратовръзката си и я хвърляше на пода, — е лъжец, скъпа.

Той се усмихна и жакетът последва вратовръзката.

Софи седна в леглото и го загледа как разкопчава ризата си прекалено бавно. Той продължи да се усмихва, наблюдавайки я, докато разкриваше инч по инч великолепната си физика. Тя стисна бедра, опитвайки се да не диша прекалено плитко, пленена от една необикновена страст… пленена от любов.

— Какво казваше? — успя да изграчи тя, а всички мускули в тялото й се бяха напрегнали ужасно.

— Обичам те, по дяволите.

Той хвърли ризата зад гърба си и смъкна вълнените панталони по стройните си бедра, без да престава да я гледа в очите. Гащетата, стигащи до коленете, бяха от бледосиня коприна и едва прикриваха много видимата му и много голяма ерекция.

— Обичам те от деня, когато те видях за пръв път… и ще те обичам до деня, когато умра, по дяволите. И може би дори след това. — Погледът му бе предизвикателен. — Ако съществуват такива неща като призраци.

Софи го загледа втренчено, а сърцето й биеше в ушите. Бе зашеметена.

Той смъкна гащетата. Бе висок близо метър и деветдесет, със съвършено скулптирани мускули, твърда плът и здрави кости.

— И ти ме обичаш, нали?

Тя си пое дъх. Досега не бе виждала нещо по-красиво от голото и готово да я люби тяло на Едуард — никога през живота си. И нямаше по-великолепен миг от това признание. Софи разбра, че плаче.

Едуард дойде при нея на леглото и я притегли към себе си в нежна прегръдка.

— Защо плачеш? И защо, боже господи, толкова време ми се противиш?

Софи поклати глава, неспособна да издаде и звук, хлипайки и притискайки се в него. Накрая успя да прошепне:

— Страхувах се. Защото ужасно те обичам от толкова отдавна.

Той престана да се усмихва и погледите им се срещнаха.

Тя отвори уста да му каже отново, че го обича, че винаги го е обичала и винаги ще го обича. Но не успя — попречи й неговата дълбока, настоятелна и всепоглъщаща целувка.

Едуард я положи на леглото и се отпусна върху нея, без да освобождава устата й от завоевателската си целувка. След малко вдигна глава и се усмихна леко, а очите му бяха като изгарящи въглени.

— По-късно — каза той рязко, вплитайки пръсти в косата й, за да издърпа фуркетите, — по-късно ще поговорим.