Бренда Джойс - Скандал

— Инспектор Хопър — представи го Хардинг. Хопър пристъпи напред. Лицето му се изчерви.

— Милорд — обърна се той към Дом, — много съжалявам и моля да ми позволите да ви изкажа своите съболезнования по повод състоянието на вашия… ъ-ъ… на херцога. Но трябва да ви помоля да дойдете е мен.

— За какво? — попита Дом.

Ан усети, че й прилошава.

Хопър и Хардинг се спогледаха. Инспекторът се покашля.

— Матю Феърхейвън е мъртъв — каза той.

Ан извика и стрелна Дом е поразен поглед. Той също изглеждаше шокиран.

— И вие сте арестуван за убийството му — добави инспекторът.

Дом не трепна.

Ан обаче изпищя ужасено.

Хопър се покашля отново. Бузите му бяха станали още по червени.

— Милорд… ъ-ъ… сър. Моля, последвайте ме.

Дом не помръдна. Бе стиснал здраво челюст, а очите му бяха потъмнели заплашително.

Ан го гледаше втренчено, пребледняла като платно. Не, Дом не можеше да е убил Матю Феърхейвън! Не можеше!

Усетил погледа й, Дом рязко се извърна към нея. Тя знаеше, ужасът е изписан на лицето й, но не бе способна да го скрие. Той е намръщи, а изражението му стана още по-мрачно и гневно. Хопър се обърна към всички присъстващи.

— Било е убийство — обяви той. — Умрял е днес следобед. Открили са тялото му в Ковънт Гардън. Според съдебния лекар причината за смъртта е удар по главата.

Ан трепна. Зави й се свят. Нима Дом все пак бе убиец? Не беше ли това поредното, решителното доказателство? Тя облиза пресъхналите си устни и успя да промълви тихо:

— Съпругът ми… съпругът ми не го е направил. — Но не звучеше убедено.

Дом отмести очи от нея и се взря в Хопър.

— Но аз, разбира се, съм най-вероятният извършител. В края на краищата, кой има най-голям интерес да затвори устата на Феърхейвън?

— Дом, престани — прошепна Ан.

Той не й обърна внимание.

— Дом — намеси се Хардинг, — предлагам ти да не казваш нищо, преди да си се срещнал с адвоката си.

— Аз не съм го убил — решително заяви Дом.

— Сър — каза Хопър, — един гражданин е съобщил в полицията, че ви е видял да се карате с Феърхейвън днес следобед.

Ан ококори очи.

— Това е лъжа — каза Дом.

— Имало ли е свада между вас и Феърхейвън? — попита Хопър.

— Да — троснато отвърна Дом. — Но сутринта, не следобед. И то в неговия дом, а не в Ковънт Гардън. И не съм го удрял.

— Съжалявам, сър. Предполагам, че знаете закона. Законът е ясен. Съдебният лекар установява, че смъртта е резултат от убийство, и има свидетел, уличаващ вас за извършител. Освен това вижте какво е било намерено в ръката на Феърхейвън. Ваше е, нали? — Хопър бръкна в джоба си и протегна ръка.

От устните на Ан се отрони сподавено възклицание. Върху дланта на инспектора лежеше сапфирено копче за ръкавели. Беше досущ еднакво с копчетата на ризата на Дом.

— Сър?

— Да — процеди през зъби Дом. — Мое е.

Ан се прибра в Ръдърфорд Хаус сама. Дом беше отведен от полицията в Централния наказателен съд в Олд Бейли, за да му бъде официално предявено обвинението в убийството на Матю Феърхейвън.

Беше скована от страх и трудно успяваше да подреди обърканите си мисли. Но и вещественото доказателство, и показанията на свидетеля уличаваха Дом. Той ли бе убил Феърхейвън? Възможно ли бе да е той? Ако това беше истина, значи е бил напълно способен да убие и нея!

Не знаеше какво да мисли. Сърцето й отчаяно крещеше, че не е възможно. Че всичко това не може да е вярно. Имаше чувството, че живее в някакъв ужасяващ кошмар.

Беше се върнала право в къщи. Преди да отведат Дом, гостите на бала вече се бяха скупчили във фоайето — шокиращата вест за убийството на Феърхейвън и за ареста на Дом се бе разпространила като горски пожар. Блейк предложи да изпрати Ан до Ръдърфорд Хаус, но тя бе настояла, че е по-добре да й помогне да открият семейния адвокат и защитник, който да води делото. В момента Канфийлд вече беше на път към съда.

Часът бе два сутринта. Ан беше изтощена до смърт, но бе твърде разстроена, за да спи. Бел, която трябваше да я очаква, за да й помогне с преобличането, я нямаше никаква, затова Колдуел, който изглеждаше необичайно напрегнат, се бе принудил да изпрати в стаята й една прислужница, която да замести нейната камериерка. Ан му бе разказала всичко — не виждаше смисъл да крие причината за отсъствието на Дом.

Знаеше, че няма да може да заспи, затова реши да постои при херцога. В камината гореше силен огън, но в желанието си да прокуди ужасната нощ, Ан се зае да пали свещ след свещ, докато стаята не се окъпа в ярка, ведра светлина.