Бренда Джойс - Скандал

И ако е бил, дали му се случваше за пръв път?

— Какво ще правите? — извика Бел.

Гласът й изтръгна Ан от вцепенението.

— Не може да е Дом, Бел. О, Господи, не може да е той! — Всеки друг, но не и Дом, молеше се отчаяно наум тя. Всеки друг!

— Милейди, вие сама казахте, че всички улики сочат към него!

Да, беше го казала, но това бяха думите на Патрик. Патрик! Не беше го виждала от дни. Нуждаеше се от него. Трябваше да го види!

— Помогни ми да се облека — нареди тя. — Ще се изкъпя по-късно. — Така или иначе снощи се бе изкъпала.

Бел източа да донесе долните й дрехи.

— При лорд Колинс ли отивате? — попита тя, докато господарката й обуваше кюлотите си.

Ан надяна една тънка долна риза и банелен корсет и се обърна, за да може Бел да го стегне.

— Да.

— Ако негово благородие разбере, ще побеснее — предупреди я камериерката, като дръпна вървите на корсета.

Тя изохка.

— Така е много стегнато!

Докато Бел разхлабваше вървите, Ан си даде сметка, че момичето е право и че трябва да бъде много предпазлива. Не искаше да си навлича гнева на Дом.

— Тогава трябва да се погрижа да не разбере — мрачно каза тя. Колкото и да бе странно, изпитваше угризения заради намерението си да се срещне с Патрик. Но Патрик беше неин братовчед и приятел и трудно можеше да се каже, че с отиването си при него изневерява на Дом. Нищо че Дом категорично й бе забранил да поддържа всякаква връзка с него.

Бел извади една тъмнозелена рокля.

— Какво ще кажете?

Ан кимна, но после й се стори, че роклята е прекалено модерна.

— Не, дай ми онази от черната вълна.

— Пак ли? — недоволно поклати глава Бел, но побърза да я върне при гардероба.

— Камериерката ти има много по-добър вкус от теб.

Ан се извърна пребледняла.

Дом се беше облегнал на рамката на вратата и я наблюдаваше втренчено. Погледът му се спусна към заоблените й, пристегнати в корсета гърди, сетне по-надолу, към дантелените й кюлоти.

Ан се обърна, сграбчи първата попаднала й рокля от гардероба и я притисна към гърдите си.

— Това вече е нетърпимо — извика тя. Лицето й бе пламнало — Снощи се намъкваш, без да почукаш, днес…

— Почуках. Почуках няколко пъти. Но вие двете бяхте толкова погълнати от разговора си, че нито една от вас не ме чу — спокойно каза Дом.

Ан се вцепени, задъха се. А и проклетият корсет я стягаше толкова силно, че й се виеше свят. Какво е чул?

Цветът отново се отдръпна от лицето й. Тя се озърна припряно, но купчината разкъсани дрехи не се виждаше, закрита почти изцяло от ниското канапе пред тоалетната й масичка. Ан се отмести леко встрани, за да я скрие напълно от очите на Дом.

Сетне вдигна плахо поглед и срещна настойчивия му взор.

— Какво си намислила, Ан?

— Нищо.

— Тогава какво криеш? Изглеждаш дяволски гузна.

Ан се размърда нервно.

— Нямам нищо за криене. — Тя направи полууспешен опит да се усмихне. Но противно на волята й погледът й се заби право в купчината дрехи зад канапето.

Дом проследи посоката му и се втурна натам, принуждавайки я да отстъпи назад. Сърцето й пулсираше като обезумяло. Той се вторачи в разкъсаната нощница на пода, сетне вдигна очи. Погледите им се срещнаха.

Ан с мъка събра сили да проговори.

— Ти… ти ли направи това? — дрезгаво попита тя.

Дом я изгледа изпитателно. Стори й се, че е измината цяла вечност, преди да чуе гневното му ръмжене:

— Не. Определено не съм аз.

Ан искаше да му повярва. Но кой друг освен него би могъл да стори подобно нещо?

Той се обърна към Бел, която стоеше като вкаменена зад гърба на господарката си.

— Искам да поговоря със съпругата си насаме.

Бел не помръдна. Само се извърна и погледна към Ан. Сърцето на Ан се сви.

— Каквото и да имаш да ми казваш, можеш да го кажеш пред Бел — прегракнало каза тя.

Очите му потъмняха.

— Но аз не желая да говоря пред твоята камериерка, Ан.

Ан не можеше да измисли подходящ отговор.

— Какво има? Страх те е да останеш насаме с мен? Толкова ли нямаш вяра в себе си? — Погледът му беше открито оскърбителен. — Или не вярваш на мен, когато ти казвам, че не съм сторил това тук? — Той кимна към скъсаната нощница.

Ан сведе очи. Не искаше да го предизвиква, въпреки че самият той се опитваше да я предизвика.

— Бел, излез. — Тя видя, че Бел се колебае, затова добави тихо: — Всичко е наред.

Когато камериерката излезе, Дом даде воля на гнева си — обърна се и затръшна вратата на будоара, затваряйки себе си и Ан в капана на малката, луксозно обзаведена стая. Сетне отиде до Ан и заплашително се надвеси над нея.