Бренда Джойс - Скандал

Патрик я гледаше втренчено.

— Докато някой не умре — тихо повтори той.

Ан изтръпна. Изведнъж файтонът беше станал прекалено тесен, а въздухът в него — задушен и твърде недостатъчен. Но нямаше сили да протегне ръка и да отвори някой от прозорците.

— Все още ли се опитва да те нарани? — попита Патрик.

— Не! — Тя преглътна. — Не съм сигурна. — Езикът й се плъзна по напуканите й устни. — Господи, не знам какво да мисля.

— Кажи ми какво става, Ан — подкани я той.

Ан се подчини и му разказа за разкъсаните дрехи, като внимаваше да не споменава нищо за онова, което се бе случило през нощта и за връзката му с тези дрехи.

— Ан, ти не можеш да се върнеш в Ръдърфорд Хаус — решително заяви Патрик.

— Трябва.

— Ти си луда!

— Не съм. Помолих за самостоятелно жилище, но Дом отказа. Настоява да живеем заедно. — Тя извърна очи, смутена от пронизващия му поглед.

— И за какво друго настоява, ако не е тайна? — рязко попита той.

Ан трепна и срещна гневния му поглед. Знаеше, че не е длъжна да му отговаря, но все пак го стори, като подбираше внимателно думите си.

— Патрик, правя всичко, което е по силите ми, за да се справя с изключително трудната ситуация, в която се намирам. Но аз съм само една жена, и то далеч не съвършена. Какво искаш от мен?

— Не искам Дом да те нарани пак. Той не е достоен за теб, Ан, никога не е бил. А сега, когато вече знаем, че е само едно жалко копеле…

— Дойдох тук за помощ, а не за да слушам обвинения и обиди — прекъсна го тя с рязък тон, който изненада даже нея самата.

Той се пресегна и отново взе ръцете й в своите. Ан понечи да се дръпне, но щом видя изопнатото му лице, се отказа от намерението си. Но беше обхваната от уплаха и… тъга. Какво се бе случило? В продължение на четири ужасни години Патрик беше най-добрият й приятел, нейният скъп и обичен приятел, нейният единствен довереник. И изведнъж всичко това се бе променило. Изведнъж в душата й се беше прокраднал смут. И как бе могла да не забележи досега враждебното му отношение към Дом?

— Патрик, ти си най-добрият ми приятел — каза тя. — Нуждая се от теб. Ти си единственият човек, е когото мога да говоря.

— И съм тук, до теб, Ан. Винаги ще бъда — тържествено отвърна той, после добави: — Трябва да напуснеш Ръдърфорд Хаус. Няма значение какво иска Дом. Ти не му дължиш нищо, Ан. Аз ще ти помогна да избягаш.

Строго погледнато, Патрик беше прав и Ан го знаеше. След всичко, което й бе причинил Дом, наистина не му дължеше почти нищо.

— Не мога да избягам като някоя долна уличница — тихо каза тя. — Просто не мога да го направя.

Патрик замълча за миг, сетне попита:

— Тогава какво ще правиш, когато Дом загуби името си, титлите си, именията си?

— Какво бих могла да правя? Нищо няма да се промени. Не и за мен. Докато Дом не ми позволи да живея отделно, ще бъда там, където е той.

— Божичко! — извика яростно той. — Този човек е измамник. Едно проклето копеле! Може би е изчадие на някой презрян слуга, Ан! А ти въпреки всичко искаш да останеш с него!

Ан издърпа рязко ръцете си.

— Нямам избор. — Трепереше, но от гняв. — Знаеш ли, Патрик, държиш се ужасно тесногръдо. Не ме интересува кой е бащата на Дом. Ако Дом не ме беше измамил в Шотландия… ако подозренията ми не бяха верни, аз щях да му простя за тези четири години.

Патрик я зяпна слисано.

— Човек би си помислил, че все още си влюбена в него.

— Не. Това е нелепо.

— Отговори ми на един въпрос, Ан. Какво би станало, ако се установи, че истинският баща на Дом е някой крадец? Или убиец?

Очите й се разшириха.

— Това… не е възможно.

— Нима? — Тонът ме беше открито подигравателен. — При всичко, което се случва напоследък, наистина ли е толкова невъзможно?

Тя отвори уста да отговори… и я затвори. Беше обляна в пот.

— Кой може да каже на какво е способен човек е такова потекло? — Патрик направи драматична пауза. — Значи ти иде останеш с него, ще топлиш леглото му и ще му позволиш необезпокоявано да избере кога, къде и как да те убие?

Ан нададе ужасен вик.

— Ще спиш ли с него и тази нощ, Ан? — обвинително продължи Патрик. — Ами ако той се отегчи от тази игра на котка и мишка? Ако, докато се любите, внезапно му хрумне да приключи веднъж завинаги с нея? Би било съвсем лесно за един мъж да сключи ръце около шията на любовницата си, докато тя е попътната от страст, и да стиска… да стиска… да стиска.

Ан седеше като вкаменена. Беше толкова потресена от злокобните му думи — думи, които описваха най-страшната, най-ужасяващата възможност — че когато все пак успя да раздвижи вцепененото си тяло, тя се обърна и отвори с трясък прозореца на файтона.