Бренда Джойс - Скандал

— Какво става, по дяволите? — изрева той. Тя се сви, сякаш я беше ударил. — Двете с Бел се държите така, сякаш съм някакъв кръвожаден звяр!

Ан поклати едва-едва глава.

— Ан! — извика Дом. — Заради това ли! — Той посочи скъсаните дрехи.

Тя трепна. За неин ужас по бузата й се търкулна една сълза. Не смееше да отговори.

— О, Господи! — възкликна Дом, протегна ръка и невероятно. Нежно улови сълзата на върха на палеца си. Сетне плъзна длан зад тила й.

Ан се вкамени.

Той се наведе и докосна устните й със своите. Тя остана напълно неподвижна. Очите на Дом потъмняха от гняв.

— Проклета да си! — изръмжа той и я пусна.

Ан отстъпи назад. Сърцето й биеше болезнено силно. По тялото й се стичаше студена пот. Никога нямаше да разбере този мъж. Какво ли не би дала, за да узнае какви мисли се таят в главата му.

Дом изруга отново, впил поглед в нея.

— Какво си въобразяваш, че мога да ти направя, Ан? Държиш се така, сякаш се страхуваш, че ще те нараня. Нямам нищо общо с тези дрехи.

Тя поклати глава, неспособна да произнесе и дума. Коленете й се огъваха. Цяло чудо бе, че още се държеше изправена.

Дом бръкна ядосано във вътрешния джоб на сакото си, извади продълговата, плоска кадифена кутия за бижута и й я подаде.

— Вземи — остро каза той.

В главата й се завъртяха хиляди объркани мисли. Божичко, нима е грешила? Нима Дом бе дошъл да й се извини за снощи и да й поднесе подарък… в знак на обич? А не да й причини зло? Но само един поглед към изкривеното му от гняв лице бе достатъчен да разбие всички тези фантазии. Ан боязливо пое кутията, но не я отвори.

— Какво е това?

— Нещо, което искам да носиш довечера. Отвори я.

— Довечера? Къде ще ходим довечера? — попита тя, обзета едновременно от любопитство и страх.

— На бала у Хардинг.

— Дом! — възкликна Ан. — Да не си полудял? Дядо ти е болен.

— Напротив, напълно с ума си съм и отлично знам какво е състоянието на Ръдърфорд. Но обстоятелствата ми налагат да присъствам на бала. Моля те да отвориш кутията. — Беше по скоро нареждане, отколкото молба.

Ужасена от мисълта, че той ще я застави да го придружи на бала, Ан се подчини и едва не ахна от изумление. В дланта й лежеше тежка триредна огърлица от рубини и диаманти.

— Харесва ли ти? — тихо попита Дом.

Тя вдигна овлажнелите си очи към него. И осъзна, че не е способна да излъже.

— Не. Навярно при по-други обстоятелства… — Гласът й секна.

— Но ти сама създаде тези обстоятелства, Ан — меко промълви той.

— Не е вярно — поклати глава Ан.

— Ти настояваш да се разделим, не аз.

Тя го погледна право в очите.

— Ти ме измами.

— Колко пъти трябва да ти повтарям, че не съм те прелъстил заради Уейвърли Хол? — рязко попита Дом.

За миг я обзе колебание. Но после Ан протегна огърлицата към него.

— Не я искам.

— Но тя е твоя. Ти си маркиза Уейвърли и трябва да изглеждаш на висота. — Дом бръкна отново в джоба си и извади още една кутийка, само че по-малка. — Подходящи обици. Погрижи се да бъдеш с вдигната коса. — Той тръгна към вратата, но се спря. — Имаш ли нещо подходящо, което да облечеш?

Ан усети, че кръвта й кипва.

— Имаш предвид вечерна рокля, предполагам?

— Да. Имам предвид вечерна рокля. Тоест нещо модно и елегантно. И не черно — отсече Дом.

— Не искам да идвам на бала — каза тя.

— Но аз не съм те питал какво искаш — хладно отвърна той.

— Защо правиш това? — извика Ан.

— Защо правя кое? Защо ти подарявам скъпи бижута? Защо настоявам да ги носиш… и да ме придружиш на най-важния бал на сезона? — Погледът му я прониза. — Преди четири години ти дадох името си. За добро или за лошо. Е, сега е лошо. Бъди готова в девет.

Ан се взря в мрачното му, красиво лице. Стискаше огърлицата толкова силно, че камъните се забиваха болезнено в дланта й.

— Както желаеш — промълви накрая тя.

Погледът му се смекчи леко, но остана все така неразгадаем. Той се запъти към вратата, но след миг отново се спря.

— Най-добре се подготви за неприятности.

— Н-не разбирам.

— Феърхейвън е разпространил новината, че съм незаконороден син.

Ан го погледна слисано.

— Ще се опитат да ме разкъсат на парчета. Навярно теб също — каза Дом и отново тръгна да излиза.

Ан се вторачи след него, пронизана от внезапна остра болка. Твърде добре познаваше жестокостта на злите езици, но сега не тя, а Дом щеше да бъде обект на техните нападки. Този път Ан изпита дълбоко, болезнено състрадание към него — сякаш никога не я беше мамил, сякаш никога не се бе съмнявала в него.