Дом очевидно долови колебанието й. Погледът му стана още по-дързък.
— Тогава само една целувка — прошепна пресипнало той.
Ан се опита да се възпротиви, да събере мислите си. Но устните му се впиха в нейните — внезапно, пламенно, жадно. Тя настръхна, обзета от неистово желание. Но някъде дълбоко в съзнанието й ехтеше един натрапчив, подигравателен глас: ами ако е Дом? Ако Дом е човекът, който се опитва да те уплаши, да те убие?
Дом откъсна устни от нея. Дишаше тежко, Ан също. Устните й бяха подута, боляха. Погледите им се срещнаха.
— Не се съпротивлявай — каза той. — Нуждая се от теб, Ан. — Очите му внезапно бяха загубили ледения си блясък — бяха горещи, пламтящи, пълни с мъка и желание. Преди Ан да успее да му отговори, Дом хвана брадичката й и отново впи яростно устни в нейните.
Тя стоеше напълно неподвижна. Предупредителният глас продължаваше да звучи в нея, но вече бе далечен, слаб, замиращ. Отчаяното желание на Дом се предаде и на нея, обгърна и двама им в пламъците на буйния си огън. Устните му разтвориха нейните и езикът му се плъзна дълбоко в устата й. Ръцете й сами се вдигнаха и се притиснаха към гърдите му. Но не за да го отблъснат.
Усетил своята победа, той пъхна ръка в деколтето й и погали едната й гърда. Сетне наведе глава и жадно засмука набъбналото, твърдо зърно. Ан изстена, замаяна от наслада и копнеж.
Дом впи пръсти в хълбоците й през тънката копринена нощница и рязко я притисна към възбудения си, пулсиращ член. Ан отново изстена, но стонът й бе заглушен от огнената му целувка.
Без да откъсва устни от нея, той вдигна нощницата й и стисна с длани голите й хълбоци. Ан извика. По лицето й стичаха сълзи. Тя плъзна ръце под полуразкопчаната му риза по гърдите му, сетне надолу по гладкия му, стегнат корем, финият ленен плат се раздра, но Ан не обърна внимание. Пръстите й се мушнаха под стегнатия колан на панталоните му и внезапно един от тях докосна набъбналата глава на пениса му.
Дом изстена, сграбчи ръката й, дръпна я още по-надолу, притисна дланта й към члена си.
Тялото й се разтърси от безумна възбуда.
Той вдигна глава е приглушено възклицание. Погледите им се впиха един в друг.
Миг по-късно Дом вече я носеше на ръце към леглото. Веднага щом гърбът й докосна завивките, той се хвърли върху нея, разтваряйки бедрата й. Голите им гърди се прилепиха, устните им се сляха жадно.
Ан се вкопчи с все сила в здравите му рамене и обсипа с целувки лицето му, шията му, гърдите, корема. Дом изхлузи припряно ризата от гърба си и я захвърли на пода. Сетне се зае с копчетата на панталоните си. Ан целуна пъпа му.
— Ан! — изстена той.
След миг пенисът му беше освободен от стягащите го панталони. Престанала да разсъждава, тя го докосна отново.
Дом я метна по гръб, разтвори краката й и проникна в нея.
Мощният тласък я отхвърли назад и едва не я блъсна в таблата на леглото. Но Ан изобщо не усети. Затворила очи, вкопчила диво пръсти в него, тя извиваше снага, за да му позволи да проникне още по-дълбоко и по-дълбоко в нея. Телата им се мятаха като обезумели — мокри, хлъзгави. Леглото се блъскаше в стената. Дом я сграбчи за хълбоците и я вдигна нагоре, за да я прониже с още по-голяма сила. Ноктите й се впиха в гърба му. От гърдите й се откъсна див, нечовешки вик. Огромна вълна на почти болезнена наслада заля цялото й същество, погълна я в безкрайните си дълбини.
Дом също извика, притиснал устни към шията й. Тялото му се разтърси конвулсивно, разпръсквайки горещата си влага в утробата й.
Двамата останаха да лежат, сплели тела. Дишането им постепенно се успокои. И внезапно Ан си възвърна разума. Внезапно тя трепна, сякаш едва сега виждаше мъжа, който лежеше до нея, преметнал крак през бедрата й, който я държеше в обятията си.
— Ан? — прошепна Дом.
Ан се освободи от прегръдката му, надигна се и се вторачи шокирано в него.
Дом изглежда прочете ужаса в очите й, защото нежното му, спокойно изражение тутакси се смени. Той също се надигна и я погледна предпазливо, неуверено.
Тя веднага отклони поглед и нервно се зае да оправя деколтето на нощницата си, което беше разкъсано — дори не помнеше кога и как е станало това. Ръцете й започваха да треперят. Господи! Какво направих?!
— Ан… — промълви Дом и докосна гърба й.
— Недей! — изкрещя Ан, като скочи от леглото и отстъпи назад без да откъсва очи от него, отвратена от постъпката си. Как бе могла да се люби с него отново след всичко, което се беше случило, след като той за пореден път я бе измамил? Как?!
Читать дальше