Пол-Лу Сюлицер - Картел

— Е, и?

Вървяха през гората, затъвайки в най-малко еднометров сняг; Зенаид обожаваше тези разходки, които бе правила стотици пъти от най-ранно детство. Сега обаче се опитваше да потисне крайно неприятното чувство, че тази можеше да се окаже последната.

— Правителството изпраща декларацията си за обявяване на война във Вашингтон, но тъй като никой в Държавния департамент няма дори и най-малка представа къде се намира въпросната микроскопична държава, служителят, отговарящ за съответното досие, решава, че става дума за шега и хвърля декларацията в кошчето, сиреч — в архива.

Единайсетимата или дванайсетима войници от нападателната армия, пристигнали с кралската яхта, дебаркират на американския бряг в ден на пробна противоатомна тревога, в резултат на което предизвикват пълен хаос в Щатите и се оказват в крайно неловко положение.

— И ние сме мишката, която реве, така ли?

— Така ми се струва. Зенаид, знаеш, че не успях да разбера кой контролира втората компания, която от своя страна контролира първата компания, или другояче казано: тази, на която принадлежи дъскорезницата. Всичко, което знам, е, че само втората компания има годишен доход от триста и осемдесет милиона долара.

— И следователно третата компания би трябвало да е още по-значителна?

— Именно. Без да говорим за вероятността да съществува и четвърта компания. И дори пета, която да покрива първите четири.

— Когато стигнем до „Дженерал Мотърс“, спираме.

— Каквито и да са тези хора, те безспорно разполагат със стотици адвокати. Мога ли да ти задам един въпрос, Зенаид?

Ще ме пита за Лавиолет.

— Става дума за Франсоа-Ксавие — продължи Алекс. — Наистина ли държиш толкова много да го включиш в нашата експедиция? Съгласен съм, че е един от най-добрите хокеисти в Канада…

— В почивка е, откакто през септември си докара травма.

Дори и тренировки не е започнал все още.

Зенаид печелеше време и ясно съзнаваше това. Подвоуми се няколко секунди, после се реши и разказа цялата история в Милуоки.

Мълчание.

— С една дума — отбеляза Алекс, отстранявайки от пътя й нискораслата клонка на една лиственица, — вземаш го като телохранител.

— Точно така.

— Има ли вероятност да съществува връзка между продажбата на дъскорезницата и дейността на твоите приятели Кесъл в Милуоки?

— О, не, за бога! — възкликна Зенаид. Само това липсваше!

Излязоха на поляната, където през пролетта преди петнайсет години Лавиолет бе построил за нея разкошна колиба, в която — сега си го спомняше с умиление — се бяха забавлявали да сравняват анатомиите си. Именно тогава Лавиолет си бе наумил да прави „чук-чук“ с нея. Намерение, което така и никога не успя да осъществи.

Горкият Лавиолет!

— Имам още един недискретен въпрос, Зенаид.

Тя предусети какъв и побърза да го предвари:

— През нощта двамата с Франсоа-Ксавие си бяхме легнали заедно, но нищо не се случи.

Трябваше да се досети, че в едно толкова малко градче посещението на Лавиолет не би могло да мине незабелязано.

— Честна дума? — попита Алекс.

— Честна дума! Колко заложихте този път?

— Сто долара.

— Че ще отстъпя или напротив?

— Напротив.

— Спечелили сте сто долара.

— Двеста и петдесет. Залогът беше две и половина срещу едно. Почти всички бяха убедени, че този път ще успее. Че най-сетне ще успее, искам да кажа.

— Е, не се получи!

Бяха на брега на езерото, на около два километра от селището. Дъскорезницата се намираше малко по-далече вляво, до замръзналия водопад.

— Макар че бих предпочел да се беше получило — отбеляза Алекс. — След като тримата заминаваме на война, никак не бих искал да си имаме сексуални проблеми в нашия експедиционен корпус. Да си чувала някога мишка да реве?

— Не знам защо, но виждам и трима ни по-скоро като мравки — промърмори замислено Зенаид.

Тя грабна шепа сняг, направи голяма топка, търкулна я по заледената повърхност на езерото и напъна гърди.

— Грр-ауу!

Ревът на освирепяла мравка.

Кантората на Лодегър се намираше в началото на Бродуей. Преди три години беше готов да плати за помещенията в брой, но Макартър, с присъщата си досадна мания по отношение на мерките за сигурност и навика да си пъха носа навсякъде, го разубеди. В крайна сметка придобивката бе реализирана на кредит (значително по-скъпо, но очевидно проблемът не беше в това). Лодегър си отмъсти, закупувайки три етажа, макар че два бяха напълно достатъчни.