Виктор Пелевин - ДПП (NN) (Диалектика на преходния период (от никъде за никъде))

Точно тук се крие разгадката на посмъртното изчезване на съветския народ. Плезиозавърът, плацикал се в морето на мястото на днешната Арабска пустиня, изгаря в мотора на някоя японска „Хонда“. Животът на миньора-стахановец тик-така в поредния диамантен часовник „Картие“ или се пени в бутилка „Дом Периньон“ на банкета на Рубльовското шосе. Следва още по-страхотен вираж: според Кика задачата на ГУЛаг е била да се създаде алтернативен резервоар на жизнена сила, който да няма никаква връзка с онзи, който контролират западните финансови магнати. Победата на комунизма трябвало да настъпи тогава, когато количеството комунистически „човеконефт“, екстрахиран насилствено от хората, превиши запасите посмъртна жизнена сила, владяна от Запада. Точно това се криело зад задачата „да победим капитализма в икономическата борба“. Комунистическият човеконефт не бил просто пари, макар че можел да изпълнява и тази функция. По същността си той бил по-близо до изпълнената със страдания воля, отделяна в чест вид. Но станало немислимото: след като системата рухва, съветският човеконефт почва да се източва на Запад.

„В същността си процесът, известен като «износ на капитали» — пише Кика, — не е нищо друго освен изливане на инферналните енергии на бившия Съветски съюз право в световните резервоари, където се пази жизнената сила на пазарните демокрации. Боя се, че никой дори не си представя цялата опасност на ставащото за древната западна цивилизация и култура“.

Тази опасност е свързана с онова, което Кика нарича „Серен фактор“. Името е взето от нефтения бизнес. Познанията на Кика в областта на технологичните аспекти на нефтения бизнес не бива да ни учудват — вероятно Нафъкови са обсъждали тези въпроси на закуска, също както в други семейства се говори за футбол или за времето. Ще прощавате, ако някои от понятията, с които оперира Кика, ви се сторят прекалено специални, но пък цитирането може да представи по-добре безумната логика на „Македонска критика“:

„Ако смесим половин чаша «Red Label» с половин чаша «Black Label» — пише Нафъков, — полученото уиски ще е по-добро от първото, но по-лошо от второто. Същото е и с нефта. Продуктът «Urals», продаван от Русия, не е един сорт, а смес от много различни по състав нефтове, наливани в един тръбопровод. При което качеството се осреднява. По тази причина доставчиците, чийто нефт е с по-високо качество и съдържа по-малко сяра, получават компенсации. Това е така нареченият «Серен фактор», който се изчислява по формулата

Сф = 3,68 (s2 — s1) долара за тон,

където s2 е коефициентът, отчитащ средното съдържание на сяра в сместа, а s1 — съдържанието й в нефта с по-високо качество. Същият принцип на пресмятане е валиден и за северноморския нефт Brent, за сахарската смес Saharan Blend, за Arabian Light и така нататък. Всички те са коктейли от множество ингредиенти, които се различават значително. Символично е обаче, че в нефта Urals има много повече сяра в сравнение с другите марки — което поетично точно отразява начина на добива му и множество аспекти на свързаната с него дейност. Всеки що-годе запознат с руския нефтен бизнес познава незабравимия привкус на Серния фактор във всичко — от първото кафе сутрин до последния среднощен кошмар. И колкото си по-близо до нефтопровода, толкова по-силно мирише на сяра. Оттук идва и характерният за руския нефтен елит «сондиращ» поглед — като на последните снимки на Бодрияр.

Като стана дума за Бодрияр, тъкмо него можем да наречем осерен титан на френската мисъл…“

И уйде коньо у ряката, както казва народът. Ако ще търсим някакъв принцип в построяването на „Македонска критика“, можем да го намерим единствено в такива скокове от тема на тема. Забравил за нефта (а в следващия абзац и за Бодрияр), Кика нанася блицпогром в лагера на всичко онова, което нарича „концептуално езикоблудство“.

Раз-два — и строява всички френски мислители в две редици, като прилага принципа, наречен без излишна скромност от самия него „Бръснача на Нафъков“.

В първата редица попадат онези, които се занимават с анализа на думите: тях Кика нарича „лингвистични философи“. Според него те приличат на ексхибиционисти, така дълбоко затънали в порока си, че са успели да извратят и самото извращение: „Щом попаднат на самотен читател, те разтварят пешовете на палтата си, но вместо срамотиите, обещавани от похотливия блясък на очите им, виждаме само потниче с щампованата думичка «х-й».“

Във втората редица попадат „нелингвистичните философи“, тоест онези, които се опитват да се занимават и с нещо друго освен с анализ на думите. „За да разпространим горепосочената аналогия и върху тях — пише Кика, — е достатъчно да си представим, че нашият ексхибиционист всъщност е преоблечена жена — и не просто жена, а девственица, която така и не се е научила да крие под мръсната думичка на младата си гръд вярата си, че децата ги носи щъркелът“.