Виктор Пелевин - ДПП (NN) (Диалектика на преходния период (от никъде за никъде))

„Ако сравним душата ми със здание, то в стените й са взидани само няколко изнесени от Русия камъни, които от оръдие на пролетариата отдавна са се превърнали в нещо като гадателни камъни (моите вътрешни Урим и Тумим) и които не ме правят враг на западните ценности — аз обичам секса и парите и не се срамувам да го призная, — но ми помагат да виждам онова, което наивните и доверчиви европейци не разбират“.

Едва ли има смисъл да обясняваме действията на Кика със сексуалните му проблеми. Тази гледна точка се базира основно на факта, че Кика замества всички неприлични термини със съкращения с тире — според някои тежнеещи към психоанализата автори това отразява половата му несъстоятелност. Кика обаче пише така и думата „Б-г“, като се води от еврейските свещени текстове. Каква е причината за това — стремежът към особено перфидно богохулство или елементарно оригиналничене — е сложно да се каже и въпросът си остава открит. Ето как например изглежда пасажът, посветен на писателя Мишел Уелбек, когото Кика зачислява във ведомството на съвременната френска мисъл:

„Уелбек, този жив френски ум, уж насочва взора си към тайната на света, но още след абзац или два се пльосва и пляска — вероятно не без удоволствие — в поредната слепена от букви п-ка. Впрочем не е ли в нея главната тайна на света и главното му изкушение? Така би попитал младият Бодрияр. На което Дерида би отбелязал, че п-ката и х-ят, които заедно с популярното изложение на основите на квантовата механика заемат централно място в творчеството на Уелбек, не са истински репродуктивни органи, а по-скоро техни потьомкиновски симулакри на «студеното и бледо» (Сартър) тяло на френския език. А аз, Кика, бих добавил следното: за разлика от авторите, които работят по справочници и енциклопедии, на мен два или три пъти през живота ми наистина ми се е случвало да застана лице в лице с п-ка и да гледам право в лъсналото й немигащо око, така че еротичните пасажи на Уелбек ми изглеждат доста измислени, изсмукани от пръстите и показващи блестящи теоретични познания, но и разкриващи досаден недостиг на практически опит. Впрочем, както и да е. Б-г да го съди. Аз няма да го укорявам, че експлоатира сексуалната фрустрация на средния французин. Но не защото според мен основната нота в романите му е безмилостно точна, а защото няма думи, с които бих могъл да изразя колко ми е през к-ра средният французин“.

Както се вижда от последната фраза, изобщо не може да става дума за омраза. Мотивацията на постъпките му няма нищо общо с отмъщението. Тя е диаметрално противоположна. Кика е убеден, че спасява Европа от потока мръсен азиатски човеконефт, като поставя на пътя му магична преграда. Затова му се налага да извърши чудовищно по цинизма си престъпление, но целта, както той е убеден, оправдавала средствата.

Кика решава да помогне на Европа с магия. По-точно — със симпатична магия: тя влияе на голямото чрез подобното му малко. Същността на идеята му е, че Европа може да бъде спасена с ваксинация, също както човешкият организъм преболедува в лека форма евентуални сериозни заболявания.

„Знам, че ще ме прокълнат и ще ме оприличат на Джак Изкормвача — пише Кика, — но все някой трябва да се нагърби с тази неблагодарна задача. Навремето варваринът Теодорих се е възправил да защити Рим. Сега, в нашите също като тогава погранични времена, ми е съдено аз да съм Теодорих“.

Новият Теодорих се посвещава на благото на древната европейска цивилизация и наема на Рю Сен Оноре в Париж двуетажен офис за съвместното предприятие „Ойл Еве“. Името се обяснява с това, че фирмата е регистрирана на територията на Евенкския национален окръг с цел максимално избягване на данъци — виждаме, че дори на дъното на шизофренията потомственият нефтобизнесмен си разбира от работата.

След което Кика почва да добива френски нефт и да го прекарва в Русия.

Става дума, разбира се, не за гъстата мазна черна течност, а за виртуалния й аналог, който Кика нарича „човеко-нефт“ — тоест за парите, в които се превръща човешкото страдание. Бележките и разсъжденията му по тази тема приличат ту на разказ на Лъвкрафт, ту на съчиненията на някой средновековен мистик и ни довеждат до схема, в която перфидната логика съседства с разюзданото безумие. Според плана на Кика, за да се възстанови нарушеното равновесие на енергиите в европейското пространство, трябва да се организира обратен пренос на капитал от Европа в Русия, та дори този пренос да е символичен. Този капитал обаче непременно трябва да е функция на човешкото страдание — единствено това гарантира успех на магичната операция-ваксинация.