Виктор Пелевин - ДПП (NN) (Диалектика на преходния период (от никъде за никъде))

Та веднъж на Осми март

Бодрияр нафука го на Барт.

Интересно е, че това е единственото споменаване на Ролан Барт в цялото теоретично наследство на Кика.

Втората рисунка прави още по-голямо впечатление на следствието с мъглявата си многозначителност. Отдолу пише, че това е „триъгълникът на Сосюр“, вписан в „триъгълника на Гудериан“. Запознатият вече с нещата читател няма да се учуди, че триъгълникът на Сосюр всъщност е деветоъгълна фигура, на чиито върхове до понятията като „знак“ и „означавано“ има неща като цирозен гъши дроб „фуа гра“, червено вино „Божоле“ и някои тайни области на човешкото тяло.

Колкото до триъгълника на Гудериан, тук се има предвид мерникът на немски танк „Тигър“ — оптиката, през която вижда света мерачът. Тя наистина е триъгълник, ограничен от три назъбени линии — две хоризонтални и една вертикална. Следователите изтръпват. Отначало никой не може да разбере какво общо има с всичко това германският танков стратег Гудериан. И чак след като някой отваря енциклопедията, нещата се изясняват: Гудериан е завършил Казанската танкова школа през трийсетте години на миналия век.

Интерпол разтарашва офиса на „Айн Нене“ във Франкфурт. Оказва се, че тази фирма освен с поръчките за парижката кантора се занимава с нещо много странно: строи по бреговете на уралските реки мънички замъчета и пак там прави джуджешки парници за лозя, като лозите се доставят от Франция. Изпратеното до Русия запитване се връща с отговор, че замъчетата се купуват от представители на Кика, които плащат чрез московския „Делта Кредит“.

Освен „Делта Кредит“ с Кика си сътрудничи още една московска финансова структура — „Санбанк“, където са преведени около трийсет милиона долара — следствието не успява да установи по-нататъшната им съдба. От откритите документи не става ясно откъде Кика превежда парите — изяснява се отчасти само балансовата сума. Полицаите може би биха могли да разберат произхода й, ако се бяха запознали със следния цитат от „Македонска критика“:

„Изчисленията сочат, че в руската компенсаторна сметка трябва да се държат трийсет милиона евродолара (така Кика нарича доларите, трансмутирани от страданията на европейците) три години. Тогава мечът на съдбата, заплашващ древните европейски цивилизации, може да бъде отбит…“

Следователите обаче не знаят нищо за този трактат. Изглежда им странно, че трансферът се осъществява чрез суми от 368 евро (всеки ден почти по хиляда превода), но пък в тях няма нищо незаконно.

В офиса на „Айн Нене“ откриват няколко сметки с името на запусната обувна фабрика край Париж, която фирмата явно наема от няколко месеца. Никой от сътрудниците не знае що за фабрика е това и какво става там — всички договори са сключени лично от Кика. С тази нова информация парижката бригада, придружена от специални части, се спуска към посочения адрес.

Фабриката се оказва комплекс от няколко склада и малко встрани производствен цех, наподобяващ хангар. Към хангара е долепена постройка с комин, от който се издига пушек; полицаите виждат през биноклите си кожух и жица, същите като тези на намерената вече схема.

Външният периметър на комплекса се охранява от служители на частна парижка агенция, а производственият цех с крематория — от бръснатоглави борчета от Казан, целите в татуировки, синджирчета и костюми на Карден. Пак там се появяват двама адвокати, които се опитват да попречат на следствието, като изискват ту един документ, ту друг, така че специалните части оправдават повикването си: всички съмнителни елементи са затворени в един празен склад, след което специалните части нахлуват в производствения цех, като очакват да видят най-страшното.

Това което виждат обаче не очаква никой.

„Помислих си — споделя впоследствие един от полицаите, — че това, което виждам, е някаква шантава «Матрица» или може би снимачна площадка за садомазохистки блокбъстър. Или онази част на ада, дето и Данте се е засрамил да опише“.

В цеха са монтирани тридесет и седем еднакви клетки, напомнящи индивидуални офисни работни места, така наречените cubicle. Но в тези работни места няма нито бюро, нито стол дори. Хората в тях са завързани на специални колани в поза, напомняща положението на животно в ясла. Ръцете и краката им са стегнати с кожени ленти към забити в бетонния под пръти, така че няма начин да избягат. Пред лицето на всеки има течнокристален екран, на който в сложна последователност вървят парчета от текстовете на Лакан, Фуко, Бодрияр, Дерида и други титани на мисълта — не е забравен дори Мишел Уелбек.