Виктор Пелевин - ДПП (NN) (Диалектика на преходния период (от никъде за никъде))

Стьопа си спомни, че наскоро, в съвсем друга вселена, беше чул почти същата фраза.

— Знам — каза той. — Цялата страна.

— Беше то цялата страна. Сега е целият свободен свят, не разбра ли? И несвободният също.

— Разбрах, разбрах. Голяма работа си ти, Лебедкин. Дойдох, видях, победих.

— Беше то: дойдох, видях, победих — засмя се Лебедкин. — Сега знаеш ли как е? Наебах, убих, зарових, изрових и пак наебах. Темпото на живота е съвсем друго. Важното е да не изоставаш. Така че взимай един студен душ и на трудовия пост. И парите да дойдат още днес.

Стьопа послушно се заклатушка към банята. Стоя пет минути под студените струи, за да се освести. Когато студът стана непоносим, разбра какво ще направи. Беше съвсем просто. И веднага решаваше всички проблеми. Вярно, доскоро той смяташе, че това е недостоен изход и че така постъпват само слабаците.

„Какво пък толкова — помисли си. — Значи и аз съм слабак“.

Учуди се колко лесно беше да вземе това решение, което преди му се беше струвало толкова непоносимо ужасно. Нищо ужасно всъщност нямаше в него — просто изход от ситуацията, макар и доста тъжен… Но първо трябваше да уреди няколко дребни подробности.

Първо, искаше да свърши докрай с числата. Въпреки че те вече не играеха никаква роля, кой знае защо, мисълта, която му хрумна веднага след мълнията над дзен каменната градина — да запише числото „34“ с двоичен код — не му даваше мира.

Той отиде в стаята, седна и взе лист и молив. Помнеше как се прави това още от университета. Трийсет и четири се получаваше от две на първа степен плюс две на пета. Коефициентите при всички останали степени, от нулева до четвърта, бяха равни на нула. И трябваше да се запишат отдясно наляво. Резултатът беше

Стьопа веднага разбра, че е получил поредната хексаграма от „Книгата на промените“. Започваше да става интересно. Той се обади на Простислав.

— Ало? Трябва ми една консултация. Какво значи това — втората и шестата линии са непрекъснати, а останалите са прекъснати?

— Грешки на младостта — отговори Простислав.

— Какви грешки на младостта?

— Хексаграмата се казва така — „грешки на младостта“. Четвърти номер. На китайски — мън. Друг превод е „недоразвитост“.

— Ясно… — прошепна Стьопа.

— Е, щом ти е ясно, добре. Иначе как си? Чух, че си имал някакви неприятности.

— Дреболии — каза Стьопа. — Никой голем няма проблем.

— А… Стига и отляво, и отдясно, всичко значи да е ясно, хе-хе… Е, хайде. Трябва да такова… да си кърпя валенките.

Стьопа затвори. С числата всичко му беше пределно ясно. Както и с хората. Помисли си какво още му остава да свърши. Можеше да прослуша телефонните секретари в двата си апартамента в Москва — отдавна не го беше правил. Първият беше празен. На втория имаше съобщение.

— Здравей — чу се в слушалката невъзможен глас. — Сракандаев се обажда. Не знам какъв телефон е това, домашен, служебен, не знам дори дали е твой. Този ми дадоха. Аз вече съм в Москва, а ти сигурно си още в Петербург. Виж сега, ако не броим някои глупости, всичко е направо вълшебно. Затварям очи и се смея… Добре де, и аз не обичам нежностите по телефона. Като се видим, ще си поговорим. Пожелавам ти всичко най-евентуално. И най-важното, Стьопка — винаги да чуваш тихия глас на истината…

Прозвуча сигнал. Стьопа натисна звездичката, после четворката. Слушалката изписука и един механичен глас каза „no message“ 43 43 Няма съобщения — Б.р.изд. . Сракандаев вече не съществуваше.

Коментарът към пета позиция на хексаграмата „Мощта на Великото“ казваше: „разкаяние няма“. А имаше. Въпреки двойния капан му беше мъчно за Сракандаев. И не само заради изгубените пари. По същия начин му беше мъчно за прегазеното от кола магаренце, което беше видял като дете на почивка в Сухуми. Но какво можеше да направи сега? В подобна ситуация Разколников беше казал пред всички — аз съм убиецът. Стьопа можеше да се качи на стъпалата пред паметника на Достоевски, да си нахлузи мръсните уши на Сракандаев и да зареве така, че да го чуе целият площад: „И-аааа, и-аааа, и-аааааз!“

Но на Сракандаев едва ли му беше нужна такава епитафия. На него вече нищо не му беше нужно. А самият Стьопа възнамеряваше да направи нещо, което щеше да заличи всички съмнения по повод на живота му.

Стана и почна да се облича. После извади от шкафа чантичката-колан и я провери: чешки паспорт, пачка кредитни карти, руски паспорт с шенгенска виза и десет хиляди долара. Препаса чантичката и седна на дивана. Било добра поличба, казваха — да поседнеш преди път. Вече не му оставаше нищо освен да вярва на поличбите.