Виктор Пелевин - ДПП (NN) (Диалектика на преходния период (от никъде за никъде))

— Естествено.

— Значи той имал някакъв авер, който мисли само за едно — как да отмъсти за скъпия си покойник. А бе, Стьопа, и джедаите си имат проблеми.

— Кой е тоя авер?

— Някой си Джибраил.

— И какъв е?

— Точно там е номерът — никой не знае. Умар се кълне, че не бил роднина. Тоест засега не е ясно. Но явно е сериозен другар… Да не ти разправям какво стана на последното рандеву… Така че засега ме пращат да поработя на по-спокойно място. Пък и аз отдавна исках да се заема с интернет. То си е интересно. А и човек трябва да расте, да се развива. Щото то мойто живот ли е? Тук отиваш — стреляш, там отиваш — стреляш… Като някой терминатор. Писна ми. Сега се местя в пето главно управление за борба с тероризма в интернет. То е в бункера под Лубянка — дето навремето беше космическият център.

— Ама в интернет също ли има тероризъм? — попита Стьопа.

— И то какъв. Добре, за тероризма друг път, дай сега да приключим с работата. Има един сериозен въпрос във връзка със Зюзя и Чубайка.

— Какъв?

— Дължиш пари. Кога ще ги преведеш? Наближава втората вноска, а ти не си направил още и първата. Може ли така, Стьоп? Значи аз сдавам поста и изведнъж се изяснява, че моят комерсант не си е платил парите. Ти без пенсия ли искаш да ме оставиш? Мене, джедая?

— Лебедкин, сигурно няма да мога да участвам. — Стьопа се мръщеше при всяка дума. — Нямам пари. Никакви.

— Стьопа, времето за пазарлъци свърши — спокойно каза Лебедкин. — Трябваше да мислиш по-рано. Знаеш каква игра се върти.

— Лебедкин, знаеш, че нямам пари.

— Стьопа, включи си главата и си помисли какво ще стане. Знам ти всичките проблеми. Обаче така или иначе ще трябва да намериш парите.

— А ако не ги намеря?

— Ще разглеждаме случая като финансов тероризъм. Ти подписа ли меморандум за намеренията? Подписа. Значи отиваме на арбитраж.

Стьопа стана. Свободната му ръка сама се сви в юмрук.

— Тоест? Ще ме убиете? — попита той, като се помъчи гласът му да прозвучи спокойно и насмешливо.

— Няма да те убием, да не сме абреци? Но ти е ясно, че можем да те подведем под цял куп параграфи. Ако искаш, сам си избери по кой номер. Да ти ги изброя ли?

— Ти тия твои номера върви ги показвай на пингвините в цирка — кипна Стьопа. — В кой век живееш бе, Лебедкин? Аз да не би да си нямам адвокати? Добре, ще ме приберете за седмица, най-много за две. И после ще ме пуснете. Какво печелиш?

— А, не, Стьопа. Тоя вариант не е за тебе. Изобщо не си мисли за някоя удобна килийка.

— Защо?

— Ох, Стьопа! Що за глупави въпроси? Ти Пушкин не си ли чел?

— Какво общо има пък Пушкин?

— Ами това, че по паспорт ти си Стьопа. Обаче в материалите си Татяна. Оная с руската душа.

— Какво-какво?

— Забрави ли? Има кой да ти припомни. Ние в privacy 42 42 Личен живот — Б.р.изд. не се бъркаме — това, че еба Магарето, си е твоя лична работа. Обаче това, че се съгласи да бъдеш Татяна, ще ме прощаваш, вече не е.

— Какво искаш да кажеш?

— Ами това, че сега ще си Пикачу. Точно както обеща Сракандаев.

— На кого е обещавал?

— На тебе. В „Кръстовището“. Защо според теб крещеше: „Татяна“, докато ти му го нахендряше в гъза? Магарето ти залагаше двоен капан, глупако, а ти така и не разбра.

— Чакай, чакай малко — каза Стьопа и се отпусна безсилно на дивана. — Какво имаш предвид?

— Точно каквото ти казвам, Стьопа. Тук ти си главният покемон, а в затвора ще си първо дупце. Веднага щом пуснем касетата. Това е то енциклопедията на руската душа. За една седмица ще я изчетеш от кора до кора, обещавам ти го. И между другото, ще лежиш поне годинка. Такива са понятията в тая страна и засега никой не ги е отменял, разбра ли ме?

Във вълшебните думи на Лебедкин имаше някаква страшна ледена сила. А това, че знаеше дори за покемоните, беше непоносимо. Стьопа усети как под лъжичката му се включва някакъв малък, но мощен хладилник.

— Разбрах те — каза той и изпи водката до дъно. Тя се хлъзна по полирания хладилник — в душата му не попадна нито капка.

— Ей, най-после. Щото вече се притеснявах за главата ти. Че тя ти е хлябът, Стьопа. Основите на висшия мениджмънт.

Стьопа издаде непроизволен физиологичен звук — нещо средно между хълцане и хлип.

— Именно — отговори Лебедкин. — Значи сега какво — ще подписваме ли допълнение към меморандума, или ще минем и без?

— Без — каза Стьопа и си наля пак.

— Както кажеш. Поразтърси се из комюнитито, вземи корпоративен кредит, знаеш как се прави. Размърдай се, няма аз да те уча. И не се сърди. Обичам те от дън душа, знаеш го. Лично ти спасих живота. Само че сега не мога да направя нищо. Както е казал Платон, Аристотел ми е приятел, но парите ми трябват, хе-хе-хе-хе… Не е въпросът само за мен. Ти знаеш ли колко хора са вързани в тая игра?