Виктор Пелевин - ДПП (NN) (Диалектика на преходния период (от никъде за никъде))

От сутринта Стьопа наблюдаваше един интересен и малко страшен ефект, който приличаше на пълно слънчево затъмнение. Ефектът се състоеше в това, че в числото „34“ вече нямаше нищо, което да радва душата му. Беше безполезно да се обръща към него — Стьопа знаеше, че то е изчерпило светлата си същност докрай. По същия начин и в числото „43“ вече нямаше нищо плашещо. Също толкова еманации на злото изтичаха и от всеки друг сегмент на мирозданието.

Той разбираше как бе станало всичко това. Приличаше на двубоя между юнака Пересвет и поганеца Челубей, които се бяха ранили взаимно и смъртоносно: числата се бяха анихилирали взаимно и бяха изчезнали в ослепителен блясък. След блясъка беше дошъл мракът, в който Стьопа се намираше сега. Затъмнението обещаваше да е не само пълно, но и окончателно, понеже нямаше откъде да дойде светлина. Освен може би от телевизора.

На екрана разговаряха трима: обръснат до голо татарин по потник с надпис „KIKA“, подпухнала жена с червена коса и едно младо моряче — същото, което Стьопа беше видял в клуба „Кръстовището“. Москва се сбогуваше със Сракандаев.

— Най-много у него ме впечатляваше — говореше със запъване морячето — наблюдателността му, това колко невероятно добре разбираше изкуството. По време на последната ни среща цяла вечер говорихме за пиесата на Родион Ахметов, която току-що бяхме гледали — тя, както знаете, е спорно и дори скандално произведение. На мен ми се беше сторила фарс. Но Жора каза, че това е изключително дълбока творба, шедьовър. И както можете да си представите, само за няколко минути ме убеди в това. Аз така и не бях разбрал, че Царствения всъщност е доктор Гулаго! Едва когато Жора ми го каза, си спомних, че по време на екзекуцията Царствения възкликваше: „Unlucky, eh?“ — точно както мърмори доктор Гулаго в първи акт!

— Невероятно! — каза червенокосата.

— Но и това не е всичко. Жора каза, че разноцветните лъчи, осветяващи сцената във втори акт — нали си спомняте, там всичко ту е зелено, ту синьо, ту червено — та значи тези светлини са знак, че действието се развива в Бардо, където мъртвият Бонд жъне плодовете на земните си дела. Защото той всъщност е замръзнал в Беринговия проток, когато се опитва да стигне с бултериерите си до леденото иглу на доктор Гулаго! А прелъстената помощничка на доктор Гулаго е самият доктор Гулаго, който насочва Бонд по погрешен маршрут. Попитах — а защо доктор Гулаго също се озовава в Бардо? Защото, каза Жора, Буш е получил маймунската храна. Нали си спомняте онази секунда, когато осветлението изгасва, а после светват оранжевите лампи? В Бардо се озовава не само доктор Гулаго. Там е цялата зала, всички зрители. И никой не си спомни, каза Жора с тъга, от която направо щеше да ми се скъса сърцето, че в Бардо трябва да се върви към светлината. Никой — нито в залата, нито на сцената… Никой… Думите му толкова ме потресоха, толкова ме уплашиха, че ми призля и приятелите на Жора трябваше да ме откарат вкъщи…

— Той е предчувствал! — каза жената. — Знаел е! Сега вече е съвсем ясно. Наистина, напоследък Жора се интересуваше от духовни въпроси — очевидно е предусещал приближаването на края. Казваше, че отново бил открил Библията. И някак учудено повтаряше: „С всички заповеди съм съгласен! Не мога обаче да разбера защо любовта е грях…“

Стьопа превключи и на екрана се появиха Зюзя и Чубайка. Анимационната група беше реагирала навреме на вестта за трагедията — на ръкавите на Зюзя и Чубайка имаше черни ленти, като тази на Зюзя имаше и червена ивичка по средата. Облеченият в кадифен халат Чубайка се изтягаше на един диван и пушеше чибук, а Зюзя с мокра ватенка стоеше до стената и току си блъскаше главата в нея, при което се чуваше глух загадъчен звук.

— Знаете ли, Чубайка — говореше той между ударите, — нашето общество ми прилича на организъм, в който функциите на мозъка са поети от злокачествен тумор!

— Ех, Зюзя — отговори му Чубайка и издуха струя дим. — Че как иначе, след като всичко останало в този организъм е гъз?

По следващия канал имаше поетична вечер. Показваха побелелия титан-шестдесетник Арсений Витухновски. Той размахваше юмрук (с това малко приличаше на Зюзя) и рецитираше:

„Този пък откъде знае за седемте цента? — помисли Стьопа, докато превключваше канала. — Макар че — да…“