Виктор Пелевин - ДПП (NN) (Диалектика на преходния период (от никъде за никъде))

Последните му думи потънаха в музиката.

Започна една от онези безбройни американски песни, които не пораждаха в душата на Стьопа никакъв емоционален отклик — вероятно трябваше да е имал друго детство и друга младост, за да се получи поне някакъв резонанс. Отначало той чуваше само отделни фрази-щампи: „everthing we done“, „secrets of my soul“ и други от тоя род, а после почна да се повтаря стихът, в който несъмнено се съдържаше цялото послание:

Точно тези думи женският глас изпяваше съвсем ясно и не можеше да има никаква грешка. Но имаше и още една дума, която Стьопа разбираше съвсем ясно. Много по-важна и значима дума от всичко, което вълнуваше Джанис Джоплин. Това беше самото име „McGee“. Певицата го крещеше, сякаш призоваваше нещо, някакви сили: „Магия! Магия! Магиииия“, и от това песента ставаше някак страшна.

Стьопа помисли за онова, което го чакаше. Не можеше да се справи, разбира се. Но в сравнение с другите варианти на бъдещето това си беше детска игра.

— Магия, Стьопа — каза си той. — Всичко е магия…

Песента свърши и почнаха реклами.

— Степан Аркадиевич — обади се шофьорът, — може ли да ви попитам нещо?

— Давай.

— Значи мисля си колко интересно се получава. Вижте сега, хиляда милиметра са метър. Хиляда милиграма — грам. А хиляда милиона? Излиза, че е он 39 39 Той (руски) — Б.пр. .

— Логично — съгласи се Стьопа. — Точно така си е. Той.

Доволен, че е разведрил шефа, шофьорът се засмя, после каза:

— Стигаме вече. Ей зад този завой е.

— Да — каза Стьопа. — Имаше една песен: „завиваш и стигаш“…

— Хубави песни имаше навремето — каза шофьорът. — Не като сега. Защо стана така?

— Защото думите имат друг смисъл — отговори Стьопа. — Уж са същите, но означават съвсем друго. И не стават за пеене. Освен ако това не ти е бизнесът, разбира се.

— Така излиза, Степан Аркадиевич. — Шофьорът въздъхна и завъртя волана към целта. — Много точно го казахте.

Когато стигнаха до будката на охраната, по радиото тихо запя Гребеншчиков:

Думите бяха мрачни и, както e често в песните на Гребеншчиков, не съвсем ясни, но това, че в тях имаше „17“ (трийсет и четири делено на две) беше чудесно. Именно такъв проблясък липсваше на Стьопа пред ужасното изпитание, което го очакваше. Очите му се наляха със сълзи.

„Благодаря ти, Боб — каза той наум. — Само ти не се продаде…“

Но за всеки случай слезе от колата бързо-бързо — след седемнадесет в песента имаше някаква неясна деветка, а това означаваше, че може да има и други числа.

Кабинетът на Сракандаев беше голям, със спуснати завеси и безчет изображения на магарета — човек можеше да си помисли, че е някакво магарешко светилище. Особено впечатляваха с натурализма си гравюрите от мултфилма „Шрек“ в различни фази на екстатичния му танц.

Вляво от вратата имаше бюро с два монитора и клавиатура. В единия му край беше сложена бяла плоска чиния с купчинка прашец, две ножчета за бръснене и навита банкнота от петстотин евро. Между прозорците имаше етажерка с керамични статуетки, където също преобладаваха магаретата (една тъжна очилата маймунка и едно врабче, което приличаше на Жириновски, очевадно бяха добавени за плурализъм).

Вдясно от вратата имаше мъхест гръцки диван. Отсреща над всичко надвисваше взиданият в стената сейф — вратата му беше открехната и се виждаше тапицерията от червено кадифе, намекваща за богатство и тайна. Мокетът на пода беше на златни рибки, плуващи сред тъмнозелени водорасли.

В единия край на мокета имаше тъмно петно. И в това петно, опрял гръб на стената, седеше мъртвият Сракандаев. Мозъкът му се беше пръснал на половин метър над главата му — като ветрило, като кървава повърня, лепната от вятъра по вратата на автомобил. Трупът беше съвсем гол, ако не се брояха белите чорапки и лентата за глава с уши, доскоро и те бели, но сега подгизнали от кръв.

Очите на Сракандаев мъдро и тайнствено гледаха мокета, който беше осеян с накъсани парчета червена гума. На метър от свития му крак беше сложен гипсов бюст на Путин. До него беше паднало стоманеното цилиндърче на стрелящата писалка. Миришеше на барут, на кръв, на вечност и свобода.