„Трябва да внимавам да не изтърся нещо за астън-мартина — помисли си Стьопа. — А това тука…“
Повъртя флакончето в ръцете си. Днес трябваше да слуша Сракандаев като родната си майка, когато беше мъничък. Стьопа вдигна очи към гърба на шофьора. Ще види ли, или не? По-добре беше да не рискува.
— Колко път имаме още? — попита Стьопа.
— Ако няма задръствания, двайсет минути. Ако има — цял час.
— Спри до някое заведение — каза Стьопа. — Пикае ми се.
Шофьорът спря до някакво барче с името „Прелюдия“ — „Много подходящо“, помисли Стьопа, докато слизаше.
За щастие имаше тоалетна. Стьопа с леко отвращение извърши налагащата се процедура и веднага усети щипане, което с всяка секунда ставаше все по-силно. Върна се в салона, поръча си кафе и го изпи на бара; разглеждаше артефакта от съветските времена на стената — огромна композиция от кована мед, изобразяваща тъжен витяз с лък в ръка и повалената от стрелата му сърна.
— Защо се мръщите? — попита го барманката. — Кафето ли не ви харесва? Или картината?
— Боли ме зъб — излъга Стьопа.
Докато слагаше чашката в чинийката, забеляза, че пръстите му треперят.
„Съвсем съм се изнервил“ — помисли си.
Когато се върна в колата, шофьорът беше пуснал радиото. Боря Маросеев пееше английската версия на стратегическия хит на „Тату“, поприспособена за хрипкавия му баритон: „All the thing he has running hrough my ass…“ 37 37 И цялото му парче ми влиза в задника — Б.р.изд.
Гласът му беше пълен с болка и мъка за онова, което никога няма да се сбъдне — беше тъжно и някак особено проникновено. Стьопа забеляза, че кавърът не е съвсем грамотен (щеше да е по-правилно „the whole thing he ass“, Мюс винаги го поправяше, когато допускаше подобни грешки), и изведнъж си спомни, че английската дума ass има и друго значение — че освен „задник“ означава и „магаре“.
— Ууу! — изръмжа той и се плесна по челото. — Задника Седем цента! Това било значи!
— А? — Шофьорът стреснато се обърна към него. Стьопа се изкашля, смръщи вежди и попита:
— Защо си пуснал радиото?
— Обадиха се от банката, Степан Аркадиевич. И на тях им се обадил някой, не разбрах кой, май от „Делта-кредит“, където отиваме. Казали им да включим „Авторадио“ — щяло да има изненада за вас.
— Изненада? За мен?
— Да де, за вас.
— И какво?
— Ами пуснах го. Свири. — Шофьорът кимна към светещото в синьо радио. — Засега няма никаква изненада.
— Карай тогава — каза Стьопа. — Ще го слушаме по пътя. След Боря запя някакъв неизвестен изпълнител — гласът му беше нисък като на Воланд, а текстът беше толкова увъртян, че Стьопа спря да слуша и се замисли.
„И дори не само «магаре» и «задник». С преносното значение на магарето ясно. Но и задникът има преносно значение — човешката личност и в сексуален, и в други аспекти… I want some ass tonight… Kick some ass… Божичко, много сложно става. Интересно сам ли го е измислил, или си е наел някой Малюта? То сега и мебелировката да си подновиш, и душата — за всичко си има хора, стига пари да имаш… Момент, момент… Нали душата — това си самият ти? За кого да я подновяваш, след като ставаш табуретка? Сигурно за този, който седи на теб. И кой е той? Зюзя казва, че бил невидим, но с много тежък задник. А Чубайка се надява, че точно той е този задник… Господи, навсякъде само задници… И къде ли съм тръгнал? Не, по-добре да не мисля за това, че ще се наложи да се откажа от бизнеса. А, няма да се предам, не се предаваме ние толкова лесно…“
Песента спря по средата — когато ниският глас изпя: „And then you slip into a masterpriece“, нечия далечна ръка изключи звука. Дискожокерът задърдори напористо, за да вкара възможно повече дрънканици в скъпите ефирни секунди:
— Какъв талант, какъв гений! Това беше Ленард Коен, който ни натресе поредния си шедьовър — приблизително така могат да се преведат думите на току-що прозвучалата песен. А сега за онези, които са на път, малък поздрав от магаренцето Жора. Ленард Коен, когото току-що чухме, навремето е казал за следващата ни изпълнителка, минавам на английски, „giving me head on the unmade bed“, което в буквален превод значи „даваше ми глава на неоправения креват“. Като ви се отвори време, сетете се сами какво са правили на този креват Джанис Джоплин и Ленард Коен! А за тези, които вече се сетиха — безсмъртният хит „Me and Bobby McGee“ в изпълнение на споменатата вече Джанис Джоплин! Излиза, че Ленард Коен не е бил единственият кавалер в живота й. И така, „Me and Bobby McGee“ по желание на магарето Жора за онези, които са на път… Път закъде? За жалост, вече е твърде късно да питаме за това магарето Жора. Затова ще ви напомним, драги слушатели, че по този въпрос има различни мнения. Според едното всички пътища водят към Рим. Според друго — заникъде… Противоречието в случая е само привидно, ако си спомните, драги слушатели, че мястото, където сте в момента, е Третият Рим!
Читать дальше
Конец ознакомительного отрывка
Купить книгу