Виктор Пелевин - ДПП (NN) (Диалектика на преходния период (от никъде за никъде))

— Досещам се.

— Никого от тях не мога да обидя. Нали трябва да работя с тях и утре, и вдругиден. Да не говоря, че си прецаквам клиента. Той е голямо лайно, впрочем, и не работи пряко с мен, но има и посредник и него също го прекарвам.

— Трябва да го гръмнат тоя клиент — не се сдържа Стьопа. — И посредника с него.

— Еее, не може така — назидателно каза Сракандаев. — Гръмваме го и делим всичко? Без тия. Може да те е прекарал, но при мене всичко си дойде по нормалните канали. Най-обикновена транзакция. Бизнес. Не виждаш ли какво рискувам? Не само онова, за което си мечтаеш. Рискувам и главата си, не разбираш ли? Пък и още не е сигурно, че нещата ще се оправят. Изобщо не е сигурно…

Стьопа бързо пресметна всичко. Можеше да прежали три и половина милиона. Това беше тежък удар, може би дори нокдаун, но не и нокаут. Но трийсет и пет милиона — това вече беше повече от нокаут, това си беше дуло на калашник в правото черво. И пак добре, ако под дулото няма гранатомет.

— Разбрах те, Жора, щом десет, значи десет.

Сракандаев мълчеше.

Може би вече съжаляваше за грешката си? Стьопа така си захапа бузата, че усети вкус на кръв. Трябваше бързо да хвърли някоя съчка в огъня на разговора, но като напук не се сещаше за нищо. Започна трескаво да си припомня какви съвети дава за такива случаи Дейл Карнеги в книгата си „Как да печелим приятели“. И си спомни заповедта — интересувайте се от хората.

„Трябва бързо да го попитам нещо такова, че да изместя разговора на приятелска основа…“

— Жора, искам да те попитам нещо друго — какви са ти тия цифри на рамото? Триста шейсет и шест?

— Числото на здравия звяр.

— Аха. Ами какво значи „седем цента“?

— Засега още не си ми толкова близък — отвърна Сракандаев. — Друг път ще ти кажа. Може би довечера. Нали помниш пътя?

— Да.

— Тогава ела веднага, докато съм добър. Нямам много работа — един телефон и да въведа кода. После ще се погушкаме, ако ни остане време… Не, Стьопка. Първо ще се погушкаме. Работата после.

„Виж ти, Карнеги действал — помисли си Стьопа. — Пък никой не вярва…“

— Кога е полунощ на Бахамите? — попита той и погледна часовника.

— Като дойдеш, ще видиш — изхихика Сракандаев. — Пали колата и дай газ, пък аз ще се подготвя за срещата. Само че без расото и брадата, нали? Беше жестоко, обаче един път стига.

— Разбрах — каза Стьопа.

— А, и още нещо. Имаш една пратчица от мен, видя ли я?

— Цял куп поща ме чака, не бях в офиса.

— Значи намери я и я отвори по пътя за насам. Много е важно. Хайде, чакам те.

— Тръгвам — каза Стьопа.

Затвори телефона, погледна часовника още веднъж, на-тика в чантата цялата поща на бюрото и натисна копчето на уредбата.

— Колата! Веднага!

Пратката, за която бе казал Сракандаев, беше жълт плик без пощенски щемпели — явно донесен от куриер. Беше лек и вътре имаше нещо малко — запалка или може би флаконче парфюм.

Когато се отдалечиха от банката, Стьопа за всеки случай се премести зад гърба на шофьора — кой знае какво му беше пратило Магаренцето — и откъсна перфорирания край на плика. В скута му падна спрей, изписан с мънички йероглифи. Освен с йероглифите беше украсен с портрета на суров стар китаец с кръгли очила. Стьопа огледа флакончето и не видя нито една разбираема дума или символ. Погледна в плика. Там имаше бележка:

Пика,

Има неща, които трябва да се обсъдят веднъж, та после да се забравят завинаги. В Петербург всичко беше прекрасно. Ако не броя това, че от болка насмалко щях да ти счупя главата с копито. Карамба! Не знаеш ли колко чувствително място е аналът? Да не искаш да пратиш Магаренцето на оня свят? За чий ти е това дилдо? Е, не че е лошо, но по-добре е да се танцува без патерици, особено танго.

Затова ще рискувам да направя едно предположение. Ако греша, веднага го забрави. Може би имаш проблеми с ерекцията и те е страх да не ме разочароваш? Глупчо! За мен това изобщо не е най-важното в отношенията! Но за всеки случай ти пращам това спрейче. Работи по-добре и от виаграта — е, щипе малко. Танечка може да си мисли, че знае всичко за ерекцията, обаче много ще се изненада. На-пръскай си главичката половин час преди action и двамата с теб ще полетим и ще обиколим цялото небе, мой електрически звяр такъв.

Отдолу беше нарисувано познатото магаренце. Сега изглеждаше добро, умно и невероятно мило животно. Под магаренцето беше добавено.

P.S. Разбираш, че изобщо не е нужно двама джентълмени да повдигат тази тема по време на разговор.