Виктор Пелевин - ДПП (NN) (Диалектика на преходния период (от никъде за никъде))

Концепцията включваше и визуални материали. Много силно впечатление му направи плакатът, на който озверял брадат чеченец, приличащ на младия Карл Маркс, посягаше с гадната си лапа-свастика към гръдта на майката-родина, която държеше на ръце младенец с пълни с византийска тъга очи. Зад гърба на майката-родина се виждаше селско-индустриален пейзаж с цвеклово-алуминиеви конотации. Един мустакат гренадир с кивер с двуглав орел забиваше в лапата на чеченеца синьо-бяло-червен щик. Плакатът беше пресечен от тревожен кървав надпис:

Имаше и друг вариант, в който брадат чеченец с червено знаме, покрито със зелени писмена, и с граната в зъбите се опитваше да се покатери на една блестяща нефтена кула, но лъчът на прожектора, насочван от храбри момци в трицветни трика, изтръгваше зловещата му фигура от тъмнината (този плакат не се понрави на Стьопа чак толкова — определено беше изкопиран от една от прочутите картини на тема „щурмът на Райхстага“).

Малюта беше разработил не само лозунгите на новото движение ( „Семейните ценности са Всичкото ни!“ ; със съкратен енергичен вариант „Всичкото ни!“ ), но и в общи линии беше набелязал какво заплашва света:

„Конкретната разработка на образа на врага ще се обмисли впоследствие. В настоящия момент се предлага само название-идентификатор: «Козлополити» (вариант — «Лолити и Козлополити»), което осигурява същата културна приемственост като представените визуални решения, ориентирани към генералната линия за активизиране на «дремещия» подсъзнателен психосъстав“.

На следващата страница Стьопа се натъкна на загадъчни ръкописни редове:

„Yahoo! Yahoo! Чукам яко!“

„Към папка «Либерални шествия»: банер «За Е. Бонер!»“

„Човекът е роден за щастие като птицата за полет! Чикън Макнъгетс“ (вариант — „Фуа гра“).

„Действай с пунт — stay tuned!“ 25 25 Останете на нашия канал — Б.р.изд. (откраднато CNN news).

— Това пък какво е? — попита Стьопа и кимна към листа.

— Нищо особено — отвърна Малюта. — Ескизи. Докато чакаш клиенти, какво ли не ти минава през ума.

Стьопа остана доволен от събеседването. С такъв човек можеше да се работи и без да си губиш времето в предисловия. Все пак, за да направи на Малюта впечатление с осведомеността си, той надникна в подготвената от Мюс справка и попита:

— Вярно ли е, че си работил със самия Татарски? Малюта се прекръсти и каза:

— Първият ми учител. На него дължа всичко най-лошо. Обаче аз лично отдавна се разкарах от политиката. И не съжалявам — парите може да са по-малко, обаче нямаш кошмари. Така че вече нямам нищо общо с тоя дърт пиардал.

Стьопа започна отдалече, понеже и на него самия не му беше съвсем ясно какво трябва да е замисленото предаване. Знаеше със сигурност само името му. Освен това след думите на Малюта за Татарски държеше да обясни още отначало, че проектът няма отношение към реалната политика.

Седна срещу Малюта на фотьойла, тапициран на разноцветни кръгчета (патернът беше общ за всички мебели в офиса: три черни петна, полузакриващи четири червени кръгчета — и така много пъти на всеки квадратен метър от тапицерията), и започна да му излага общите съображения, от които следваше да се ръководи.

— Виждаш ли — почна Стьопа, — от доста отдавна страната ни произвежда много повече политика, отколкото е необходима за вътрешния пазар. А времето е такова, че не е ясно с какво да се занимават тези политици и изобщо за чий ни са. От друга страна, без политика също не може. То е като културата или футбола например — махаш ги и веднага ще се усети, че нещо липсва. И значи идеята е политиката постепенно да се измести в спортно-игровата плоскост, където да си бушува, без да пречи на никого. Разбираш ли ме?

— Ъхъ — отвърна Малюта и си записа нещо в бележника.

— Та значи трябва всички трудни въпроси, които тормозят днес руския ум, да се решават в лековат хумористичен стил, който да изцерява класовия антагонизъм и да премахва междунационалните търкания. За тази цел са необходими двама мултимедийни герои, които да поставят проблемите остро и да ги решават още по-остро. Задачата е в ума на телевизионния зрител да се прокара първата бразда и той да почне да мисли по нея, като я прави по-дълбока с всяка своя мисъл… Ясен ли съм?

— Естествено. А героите имат ли си имена?

Влезе Мюс — носеше дебел плик.

— Имат си — каза Стьопа, взе плика от Мюс и написа на него две думи с идеално подострения си молив (чешки „koh-i-noor“, единствените свестни моливи).