Виктор Пелевин - ДПП (NN) (Диалектика на преходния период (от никъде за никъде))

„34“ може и да не можеше да се скрие в името на финансовата му структура, но пък можеше тайно да го сложи например в името на някое телевизионно предаване. Такова решение беше много по-мощно от енергетична гледна точка — да пусне заветното число по екраните беше все едно да го изпише с огромни цифри на небето.

След внимателно преценяване на вариантите Стьопа измисли нещо такова, че дори сам приятно се изненада. И колкото повече мислеше за новата си находка, толкова повече й се радваше. Трябваше обаче да бърза — времето не чакаше.

Напоследък Мюс му се цупеше и той се зарадва, че може да й покаже колко много цени помощта й.

— Мюсюс — каза й, — пак съм заникъде без тебе. Пикачу има идея за ново телевизионно предаване. Помниш ли онзи човек, дето ни измисли текста за рекламния щит на Рубльовското шосе? Циничния специалист? Можеш ли да го намериш, писенце? Очертава се голяма поръчка. Апропо, дай ми и подробна информация за него — работата е такава, че човек трябва да знае с кого работи.

Циничният специалист дойде на другия ден. Стьопа се беше запознал със справката, изготвена от Мюс, и вече изпитваше към него някаква смесица от уважение и отвращение, но впечатлението от срещата надмина всичките му очаквания.

Специалистът се казваше Малюта — як намусен тип с рехава ленинска брадичка (не просто като на козел, а именно ленинска, още повече че Малюта беше рано оплешивял). Носеше гащи от защитен плат и червен потник с надпис в кавички:

„Ghostmodenizm Rulez!“

Още в първата минута на разговора Малюта поиска десет хиляди долара аванс.

Стьопа понечи да го изгони, но си спомни, че в съчиненото наскоро хайку го имаше същото това число, беше се взело неясно откъде. Можеше ли числата да му дават знак? Стьопа натисна копчето на селектора и каза на Мюс да подготви парите. А след това помоли Малюта да му покаже някои от работите си.

— Професията ми е такава — каза Малюта, — че не мога да покажа най-добрите си работи. Въпреки че всички са ги виждали. Всичко се прави строго конфиденциално. Така че в тази папчица съм донесъл най-вече експортни проекти. Е, и някои трепачи — просто да ви запозная със спектъра на възможните услуги…

Стьопа отвори папката и се задълбочи в съдържанието й.

Имаше много неща, включително разработки на PR концепции за Наполеон Бонапарт, хан Бату и други кървави исторически фигури. Разделът „Персийски мотиви“ беше посветен на войнстващия ислям. В по-голямата си част беше на английски, тъй като бе предназначен, както каза Малюта, за богатите нефтени араби. На Стьопа специално му направиха впечатление два слогана за Ал Кайда:

и

Имаше и слоган за „Хамас“:

Отдолу беше написано с молив: „Откраднато CNN text“. Някои неща от персийските мотиви Стьопа просто не ги разбра — като например рекламата на уиски:

„No matter what you journey is, keep walking!

Johnny Walker Lyndh, Taliban USA

The Green Label“.

— И какво, купуват ли я? — попита той.

— В Саудитска Арабия е направо хит — отвърна Малюта. — Вярно, не знам какво я правят. Може да си я закачат по стените на харемите.

— В Саудитска Арабия? — Стьопа го изгледа недоверчиво. Малюта кимна и каза:

— Много реална клиентска база. Най-нормални хора, ние да имахме повечко като тях. Направих им даже ъпгрейд на националното знаме. В оригинала е палма и под нея две сабички. А аз направих ескиз, в който вместо сабите има кръстосани box-cutters, а бе тия, дето режат с тях кашоните. Хем е съвременно, хем се запазва националният колорит…

— И какво казаха?

— А, не съм го показвал — отвърна Малюта. — Рано е още. След пет-шест годинки, като узрее обстановката, тогава ще говорим. Съвсем реален вариант впрочем.

Отделно място в папката беше отделено на изцяло разработена концепция-трепач за политическа партия на едри латифундисти със заглавие „Имаме заедно“. Включваше моцартово-вдъхновен манифест на десет страници, назидателно обръщение към съгражданите, тезиси за работа със селската младеж и така нататък. Доколкото можеше да прецени Стьопа, всичко беше направено много професионално. Особено впечатляваше централната идеологема на движението — „Семейни ценности“ . Отначало Стьопа дори не разбра. А когато разбра, кимна с уважение — това наистина струваше скъпо. И най-важното, такава хуманистична идеология щеше да е печеливша на международната арена, където никой нямаше да разбере за какви семейства става дума.