Виктор Пелевин - ДПП (NN) (Диалектика на преходния период (от никъде за никъде))

Стьопа извади телефона и набра Мюс.

— Мюсюс, Пика съм. Разбери има ли в Русия банки, в чието име да влиза „делта“. И какви са им PR слоганите. И ми се обади веднага.

Мюс се обади след петнайсет минути. Делта-банките в Русия бяха двайсетина, а с тези, които бяха успели да изчезнат от лицето на едната шеста от земната суша, ставаха около четирийсет. Колкото до слоганите, Мюс помоли за още време — засега беше намерила само един, на въоръжение на московската „Делта-кредит“:

„Делта-кредит. Пълна гама на услугите“.

Делта, после гама. Четири и след него три. Да не говорим, че в словосъчетанието „Делта-кредит“ имаше още едно „43“: буквата „делта“ даваше четворка, а буквата „к“ — тройка, понеже имаше три ъгъла. Стьопа застена, все едно го бяха пронизали с харпун, и се отпусна на седалката. Шофьорът уплашено се обърна и наби спирачките.

— Няма нищо — каза едва чуто Стьопа. — Нищо ми няма. Ей сега ще се оправя.

Така става тя, помисли си, когато сърцето го отпусна. Докато Алфите и Бетите се бият в храсталака, а Гамите чукат всички самки в стадото, Делтите си въртят бизнеса на съседната полянка. И няма какво да направиш. Капитализъм.

Вечерта взе хапче за сън и сънува погребение. Стоеше до гроб, в който имаше розово пластмасово ковчегче. В него беше идеята, която го беше осенила през деня. Стьопа искаше да отвори ковчегчето, за да види на какво приличат мъртвите идеи, но не се осмеляваше, защото не беше сам на това тъжно място.

От другата страна на гроба клечеше пиян лалугер с ушанка, на която блестеше лъсната кокарда с буквата „алфа“. Лалугерът мърмореше нещо по мобилния си телефон, все едно се оправдаваше, и мигаше с червените си очички. На шията му се виждаха две големи виолетови смучки. За да не го обиди, Стьопа се преструваше, че го слуша — беше вдигнал до ухото гребенчето си. Но си мислеше за съвсем друго нещо — че няма да сменя името на банката си и че просто ще почне да се отнася към планетата, на която живее, малко по-лошо. Да, точно така.

На сутринта се събуди скапан и отмени и двете срещи за деня.

След няколко дни на бюрото му цъфна червена кожена папка със справката за „Делта-кредит“, която му бе изготвила Мюс. В папката имаше голяма цветна снимка и девет страници със ситни буквички. След всяка Стьопа имаше чувството, че са го фраснали в муцуната — при това всеки удар беше под различен ъгъл, та да не свиква.

Президентът на банката се казваше Георгий Вартоломеевич Сракандаев. Произхождаше от старообредчески род, където от няколко века мъжете се кръщаваха само „Георгий“ и „Вартоломей“. Не трябваше да е индианец следотърсач, за да види в името „Георгий“ същото число, което със злобен кикот го гледаше от слогана „Делта-кредит. Пълна гама на услугите!“ Първа беше четвъртата буква от азбуката и в думата имаше три гласни. Някакви въпроси? Не. Но все едно че това не стигаше, първите букви на Георгий Вартоломеевич, „Г“ и „В“, също даваха „43“. И на всичкото отгоре Стьопа ясно долавяше във фамилното име „Сракандаев“ леко променения корен на руската дума за четирийсет — „сорок“, а пък, за да не останат никакви съмнения, името завършваше пак с третата буква от азбуката. Тройното зло — очевидно, нахално, тлъсто, самодоволно, убедено в безнаказаността си, изобщо не мислеше да се прикрива.

В справката се казваше, че приятелите и бизнес партньорите на Сракандаев го наричат Жора и че в светската хроника той фигурира само под това име.

ЖОРА СРАКАНДАЕВ… Стьопа дълго се вглежда в това странно словосъчетание; приличаше му на червей. Буквата „Ж“ напомняше за смукало с рогови зъби, „о“ беше зад тях, а „в“-то накрая приличаше на мек закръглен задник. Първата дума все едно ядеше; втората сереше; всички букви между първата и последната бяха храносмилателни органи. Словосъчетанието бавно се придвижваше вляво, към още неизяденото, а онова, което беше на реда вдясно от него, му приличаше на изхвърлени от организма екскременти… Но Стьопа разбираше, че това възприятие може да е обусловено от предубедеността му и че някой друг не би видял нищо подобно.

По времето, когато „Sun-bank“ беше още „Санбанк“, Сракандаевата „Делта“ се беше казвала „Мунспецбанк“. Щом прочете тази дума, гърдите го стегнаха и той изчака няколко секунди да му мине. По-нататък пишеше, че това е съкращение от „муниципален“ и няма никакво отношение към английското „Moon“. Но пък и „Sun“ от неговия логотип навремето не означаваше слънце, а санитария. Наистина странна история: фирмата, започнала някога със същите форми на социална мимикрия като „Санбанк“, още от самото начало беше била абсолютен антипод на слънчевата му рожба. Това не можеше да е просто съвпадение, Стьопа го чувстваше.