Виктор Пелевин - ДПП (NN) (Диалектика на преходния период (от никъде за никъде))

Зачеването стана по време на едно пътуване до Канарските острови (банков симпозиум, в Москва пак го заместваше Мюс). Пътуването беше интересно, но и ознаменувано с едно крайно неприятно произшествие.

Докато се развличаше в хотелския апартамент с една проститутка, повикана по телефона от вила „Cosmos“ (пак лъжи), Стьопа лениво гледаше телевизора и галеше изрусената до бяло коса в района на корема си. Даваха някакъв филм за инквизицията — беше на испански, но имаше и надписи на английски, което му позволяваше да разбира какво става. Няколко стражници с кираси влачеха нанякъде един монах капуцин и той се молеше:

— Take this cup away from me…

„Нека ме отмине тая чаша…“ — преведе механично Стьопа и внезапно откри удивително съвпадение между филма и момента. Значи изкуството наистина отразяваше живота! Може би не чак толкова примитивно пряко, както си мислеха руските реалисти, но в крайна сметка все пак го отразяваше.

Изрусената труженица отразяваше много умело и чашата вече се очертаваше на хоризонта на събитията. Стьопа изпита онази разновидност на когнитивния дисонанс, която народът е отразил в поговорката „късай и хвърляй“ — това, което ставаше на леглото, се разминаваше с високата духовност на драмата на екрана. Той щракна дистанционното — и телевизорът му показа чашата, за която току-що си мислеше. Беше кристална, пълна с жълтеникава течност.

А в следващата секунда… в следващата секунда чашата се отмести и на мястото й застана бутилка като за коняк с голямо „43“ на етикета. Стьопа така се дръпна, че партньорката му насмалко не падна на пода, което изложи здравето му на сериозен риск.

Даваха реклама на испанската напитка „Liqor 43“ — вече я беше виждал в тукашните барове и ресторанти и му разваляше настроението за по цяла вечер. Етикетът с проклетите цифри зае целия екран, после цялата стая, после цялата Вселена. „Liqor 43 — каза телевизорът високо. — Nobody knows the night better!“ 20 20 Никой не познава нощта по-добре — Б.р.изд.

Да му развалят такъв миг… Очите на Стьопа се наляха със сълзи, също както в онези далечни времена, когато изписаният с разноцветни седмици лист, пъхнат под дюшека, не беше способен да го защити от най-страшното — да опикае чаршафите през нощта. Колкото повече наближаваше четирийсет и третият му рожден ден, толкова по-нагло се държеше числото „43“. В околния сумрак, маскиран като ясен слънчев ден, се оформяше нещо страшно, студено, насочило срещу него отровното си острие, и трябваше да действа преди това острие да се забие в мозъка му.

Трябваше да направи нещо. Но какво?

На другия ден, докато летеше над Гран Канария на наетата „Чесна“, Стьопа забеляза нещо, което му заприлича на огромни слънчеви батерии. Всъщност беше полиетиленово платно, което защитаваше растенията от слънцето, нещо като парници наопаки. Но Стьопа реши да не отвлича вниманието на пилота с въпроси и го разбра чак след като кацнаха. Въображението му беше поразено от огромните слънчеви батерии.

„Слънцето грее всеки ден — мислеше си той, загледан в синия океан и белите чертички на вълните. — Но докато не сложиш батерия под лъчите му, няма електричество“.

Числото „34“ дори превъзхождаше слънцето, понеже светеше от идеалния си свят и денем, и нощем. За да може да използва мощта му изцяло, трябваше да измисли нещо като слънчева батерия, която да събира целебните му еманации. Такава батерия можеше да е например… например…

Бученето на самолетния мотор му пречеше да мисли. Единственият вариант, който отново и отново му идваше наум, беше ново име на банката. Но той помнеше колко е трудно да зашифрова в него числото „34“. Въздъхна, отмести очи от антипарниците, които мислеше за слънчеви батерии, и погледна жълтото петънце на далечен сърфист — помисли го за шамандура. Горе-долу по-средата белееше следата на току-що завил катер — от тази височина приличаше на гръцката буква гама. В следващия миг мислите на Стьопа пак превключиха. Но зачатието вече беше факт.

Заченатата на Канарските острови мисъл се роди в Русия. Стьопа пътуваше с колата си през мъгливата и депресивна Москва. Тихо свиреше радиото — гей звездата Борис Маросеев изпълняваше в неповторимия си стил песента „Лалугерът ми винаги е с мен“. От новините Стьопа знаеше, че с певеца много сериозно се е заело младежкото движение „Ескадрони на живота“ и че го убеждават да отделя повече внимание на патриотичната тематика. По някаква незнайна причина песента за лалугера очевидно попадаше в тази категория.