Виктор Пелевин - ДПП (NN) (Диалектика на преходния период (от никъде за никъде))

В ограденото пространство нямаше нито един камък. Но Стьопа нямаше въпроси по този въпрос — по-точно имаше, но изчезнаха, щом се появи вероятният отговор: че дзен каменна градина с камъни не е дзен каменна градина. По този повод можеше да не се обажда на Простислав и другите просветени, а да се обслужи и самичък.

Вместо камъни го очакваше друго. В центъра на ограденото пространство стърчаха три пластмасови палми. Бяха закопани в чимовете на няколко крачки една от друга и рязко се очертаваха на фона на бледото московско небе. Бяха три, а парчетата небе, нарязани от правите им стъбла — четири: две между тях и две отстрани. И това неочаквано „34“ така приветливо разкриваше пред Стьопа познатата си, но отново нова същност, че всичките му съмнения изчезнаха. Очите му се напълниха със сълзи, той събра ръце пред гърдите си, вдигна очи към небето и тихичко прошепна:

— Амитафо! Амитафо! Амитафо! И след кратка пауза бързо добави:

— Амитафо! Амитафо! Амитафо!

За Стьопа англофилията беше почтено и дори в известен смисъл патриотично културно занимание — тя един вид като че ли го свързваше с Набокови от петербургския период: те весело се плацикаха в надувните си гумени вани в гранитния си дом на Морска и обсъждаха на оксфордски диалект връзката между ерекцията при юношите и смъртта на граф Толстой. Освен това Стьопа много обичаше английския: неговите идиоми бяха доказателство за извисен и весел ум, макар че у англичаните този ум се срещаше много рядко — освен в самата идиоматика на езика в момента, когато я използваха.

Англофилията му свърши просто и бързо. Един ден Стьопа реши да си изясни какво вълнува народа на мечтите му, взе един брой на най-популярния британски вестник „The Sun“ и го прочете с речник от първия до последния ред (ако не беше мистичното съвпадение с името на банката му, едва ли щеше да е способен на този подвиг). И когато дочете последната страница, разбра, че вече не е англофил.

Нещо повече. Той имаше чувството, че току-що са го заразили с луда крава чрез анално изнасилване, но веднага са го излекували, като са му изсмукали с вакуумна сонда всичките мозъчни клетки, поразени от страшния вирус. Но не стана и англофоб — това би означавало висока степен на емоционално участие, а такова вече изобщо нямаше. Всичко беше пределно скучно и пределно ясно и на отечеството раменете белоснежни му се струваха много по-привлекателни, отколкото допреди час (Стьопа впрочем знаеше, че това чувство обикновено трае до първото докосване до тях). Отношението му към Мюс, разбира се, не пострада — по това време той вече я обичаше сериозно. Неочаквано обаче засегната се оказа друга фундаментална константа — Стьопа за пръв път изпита желание да преименува „Санбанк“.

Но реши първо да сподели откритието си с Мюс.

— А, „The Sun“ — каза тя. — Че него никой в Англия не го чете.

— Как така? — попита Стьопа. — Как да не го чете никой, след като е най-популярният вестник?

Мюс го погледна с надменна гордост и каза:

— To understand this you have to be British. 19 19 За да го разбереш, трябва да си англичанин — Б.р.изд.

И все пак у британците имаше нещо, което внушаваше уважение. Това не можеше да им се отрече. След изчитането на „The Sun“ обаче с англофилията беше свършено веднъж завинаги. Оттогава от време на време Стьопа пращаше куриера до центъра на Москва, където можеше да се купи този вестник, и на шега го подпъхваше на Мюс. Тя се правеше, че не забелязва, но за секунда-две между веждите й се появяваше мъничка бръчица и всеки път Стьопа се разтапяше от нежност.

Желанието да прекръсти „Санбанк“ остана. Изживеният шок отвори очите на Стьопа за това, че на практика между числото „34“ и името на банката няма никаква същностна връзка. И ако изобщо имаше връзка, тя беше изключително благодарение на това, че я беше създал сам. По същия начин би могъл да свърже „34“ и с името на киното, в което на седемнайсетия си рожден ден беше получил решаващото мистично откровение. Да, името определено можеше да е и по-добро.

Това ставаше особено актуално в дните, когато трябваше спешно да зареди числото на силата със силата, чието число трябваше да е то. А откъде да я вземе, ако не от същото това число?

Много мисли по този въпрос и това даваше интересни странични резултати. Един път той проследи живота на идеята от началото до края. Беше поучително. Всичко беше като при хората: зачеване, раждане, мъчителна битка за съществуване и нелепа гибел.