Виктор Пелевин - ДПП (NN) (Диалектика на преходния период (от никъде за никъде))

Замисли се защо въпреки нарочно-порочния имидж на изпълнителя и яростните оргиастични вопли, надавани от Борис след всеки куплет, в музиката има някаква възвишена тъга, от която ти става по-светло на душата. И след минутка разбра. Борис беше истински артист — в гласа му звучеше ту разрушилата всички прегради страст, ту потиснатият минор на разкаянието, ту шепотът на изкушението, и всичко това заедно незнайно как пораждаше у слушателя чувството, че лалугерът, за който пее, е съвестта, ангелът господен, който кротко лети до рамото на лирическия герой и записва всичките му постъпки на небесната си видеолента. Сливането на порока и покаянието в едно невъзможно цяло правеше от песента шедьовър.

Изведнъж по някаква неизвестна причина мислите на Стьопа се превключиха на половия живот на приматите. Той се спомни един интересен разказ на Мюс: че при шимпанзетата имало три вида самци — Алфа, Бета и Гама. Най-силните били Алфа. Бета били мъничко по-слаби, обаче съвсем мъничко, и затова непрекъснато се съревновавали с Алфа. А Гама били толкова по-слаби, че никога не се биели. В резултат се получаваше интересна картинка: докато Алфа и Бета се дърлели в храсталака, та да изяснят кой е по-силен, Гама оплодотворявали повечето самки в стадото.

Сърцето му подскочи. Той почувства, че в аквариума на рамото му е доплувала златната рибка — и може би дори с другарките си. Първите четири букви на гръцката азбука бяха „алфа“, „бета“, „гама“ и „делта“ — това го помнеше от лекциите и упражненията в института, където така означаваха неизвестните в уравненията.

„Гама-банк“! Ама разбира се! „Гама-банк“. Гръцката буква „гама“ даваше тройката, а думата „банк“ — четворката, понеже беше от четири букви. Е, с малко хитринка, разбира се, понеже тройката беше на един принцип, а четворката — на друг. Но пък числото „34“ без проблеми можеше да се представи от буквите „гама“ и „делта“. Не можеше да ги обедини в една дума, но пък можеха да се появят в необходимата последователност в рекламен слоган, който щеше да стане нещо като магическа мантра, завъртяна в мелницата на купения ефир. Да, това щеше да стане вълшебната радиостанция, способна да зареди числото на силата с необходимата енергия.

И новото име, и PR концепцията се родиха в главата на Стьопа само за частица от секундата — в паузата между двата писъкостона на лирическия герой на Боря. А може би на лалугера му — не можеше да се каже точно поради многото електронни добавки.

„Гама-банк“ трябваше да се противопостави на „Алфа-банк“. Контрапозиционирането беше най-ефективно при всяка борба. И нямаше защо да се страхува, че ще го вземат за кученцето от баснята на Крилов, дето лаело по слона. Храбростта е най-силното оръжие. Защото някой да помни името на слона? Никой. Обаче всички знаят името на кученцето — Моска.

Числото „34“ можеше да се включи например така:

„Докато Алфа се мъчи да е по-силна от Бета, а Бета иска да стане по-силна от Алфа, Гама-банк ви дава вашата Делта!“

Или дори още по-агресивно:

„Алфа-банк е като танк,

звездолет е Гама-банк!“

Това вече беше съвсем добре, само че я нямаше „делтата“ Можеше да смени първия ред и да стане „е тромав танк“, и тогава щеше да е идеално, но пък и по законите на рекламата, и по житейските, не биваше да се заяжда, особено ако противникът е по-силен: все пак Стьопа разбираше, че Гама-самците не бива да се дърлят с Алфите без крайна необходимост. Накрая асоциативните връзки му изкараха още един мъртвец:

„Банките не миришат“ .

Не му беше работа да пише слогани, Стьопа си го знаеше. Но му беше ясно, че професионалистите, дори оня циничен специалист, който Мюс беше намерила да оформи рекламното табло на Рубльовско шосе, ще успеят да разположат правилно гамата и делтата по десетки различни начини.

Боря Маросеев най-после успя да направи с лалугера си всичко, което искаше, и се успокои. След кратък рекламен блок някакви анонимни италианци запяха за ада — поне така изглеждаше заради припева „бона сера, бона сера, сеньорита“. Потискащо.

— Я махни това радио — каза Стьопа на шофьора. — Дай „Bon Jovi“.

Често слушаше тази група — не защото обичаше музиката им, а по много по-сериозни причини. Шофьорът вкара компактдиска и с първите китарни акорди в аквариума на Стьопа се вмъкна мурената на съмнението. Думата „гама“ не се срещаше в бизнеса, това го знаеше. Но „делта“… Имаше, имаше нещо. С този термин, взет от математиката в университета, още по времето на компютърната треска наричаха разликата между разходите и печалбата. За комсомолците от осемдесетте и деветдесетте „делта“ беше почти същото, което за него беше „34“. Нямаше начин някой от тях досега да не е използвал тази думичка.