Виктор Пелевин - ДПП (NN) (Диалектика на преходния период (от никъде за никъде))

— А бе все пак…

Монтигомо вдигна ръка и се намеси:

— Искам да попитам нещо. Може ли?

— Давай.

— Може да е тъпо, обаче ми е интересно, а пък после вече ще е късно да се задават въпроси, нали така.

— Давай без предисловия, приятел. Няма време.

— Значи едно не мога да разбера. Когато душата отива в рая, й се случва най-доброто възможно. Обаче може ли най-доброто възможно да се променя всяка година?

— Защо пък не?

— Ами тогава вече няма да е най-доброто. Тогава днес раят няма да е същият като вчера, а утре няма да е същият като днес… Това даже звучи странно… Нали? Нима във висшия ред на нещата може да има същите скокове и лашкания като на земята?

— Ти самият как мислиш? — попита Светещото същество.

— Мисля, че не може.

— Правилно. Какъв ти е въпросът тогава?

— Вие нали казахте истината? Че в бъдещето ще измислят този апарат?

— Разбира се. Аз винаги казвам истината.

— И на онези, които са идвали тук преди нас, също сте казвали истината?

— Естествено.

— И те също са виждали пред себе си този, как беше… глоботрон?

— Виж сега, драги, това е глоботрон за тебе. Те просто не си задаваха въпроса какво е. Чудото си е чудо.

— Какво сте показвали тогава на древните египтяни? Или на първите християни?

— Всекиму своето, извинявам се за каламбура. Само че не показвам аз. Вие си показвате всичко сами, разбирате ли? Египтяните виждаха задгробна река и изгрева на нов живот. Християните, скрити зад клоните на любимите си ябълки, наблюдаваха второто пришествие на Христа и изобщо целия си видеоклип, в който висшето блаженство е продукт на гвоздеите. Сега всичко стана по-лесно. Ако на вас, взискателните потребители, почна да ви говоря за Божията любов, вие с основание ще поискате да ви я въплътя в нещо осезаемо. Което всъщност и направихте. Затова с практичните хора решаваме въпроса в чисто практическа плоскост. Въпреки че има и изключения, разбира се… Преди вас имаше един много интересен пътник. С бели чорапки и с магарешки уши на челото — сложна душа. Цял час ме тормози. Аз, казва, съм чувал, че в Бардо трябва да се върви към светлината. Питам го — защо тогава непрекъснато се кръстиш? За всеки случай, казва…

Светещото същество се засмя заразително.

Изведнъж в залата лумна пурпурен пламък и се чу оглушителен пукот. Майката Родина, за която изобщо бяха забравили, беше изчезнала, без да се сбогува, и сега около апарата се кълбеше постепенно разсейващ се облак пара.

— Уф, стресна ме — измърмори Светещото същество.

— Значи сте лъгали всички предишни души — каза Монтигомо.

— Да съм ги лъгал? Защо да съм ги лъгал? Дайте да ви обясня още веднъж и стига вече приказки, става ли?

— Добре — каза Монтигомо. — Обаче обяснявайте така, че да разбера.

— Разбирането зависи от вас, не от мен — каза Светещото същество. — Мостът към безкрайното щастие, за който говорим, изобщо не ви съединява с нещо външно, с някаква реалност, съществуваща в друго измерение. Аз просто ви помагам да намерите пътя към самите себе си. Съединявам онова, към което сте се стремили цял живот, с онова, което се е стремило към него. При което става, ако мога да се изразя така, късо съединение между субекта и обекта. Но тези две части са просто полюси на магнит. Просто половинки на съществото ви, като двете полукълба на мозъка, като дясната и лявата ръка. Вашите мечти — това сте самите вие, и ако се стремите към нещо външно, то е най-вече поради неразбирането на това, че външно няма никъде освен вътре, а вътре го няма изобщо никъде. Кошмарът, който ви заобикаля, често е толкова ужасно безнадежден, че казвате — ей, няма щастие в тоя живот… Може и да няма, но след като знаете какво точно няма там, значи това нещо го има някъде другаде. И щом знаете какво е, значи него вече го има в самите вас. Точно това е раят. А мостът към това щастие винаги е един и същ. В смисъл, че точките, които съединява, не се променят. Колкото до архитектурните особености на моста — във всяка епоха те са различни. Той може да има много подпори и да е прав като стрела. Може да виси на въжета. Може да е извит. Може да е украсен със статуи на мраморни красавици или с отвратителни сиви химери. Но това няма значение, понеже мостът съществува само за да се мине по него. После той изчезва. А това как точно изглежда, е съвсем произволна частност, която няма никакво отношение нито към истината, нито към лъжата…

— Тоест на едновремешните християни сте показвали Иисус Христос, а на нас показвате някакъв апарат — и всичко това е истина?