Любен Дилов - Звездните приключения на Нуми и Ники (Фантастичен роман за деца и подобни на тях същества)

— Не бива! Спорът е най-вреден по време на хранене.

— Аз не споря, само ти казвам. Щом има стомах, значи се храни и той, а щом се храни…

— А машината не се ли храни с гориво и енергия?

— Видя ли кой спори? — рече Ники. — Ти спориш! Аз само те питам.

Нуми, естествено, се поядоса.

— Мало е най-умното, най-доброто, най-най-най-същество! Така да знаеш! И да не си посмял да го обидиш!

— Но аз не искам да го обиждам. Затова те и питам.

Нуми отново избуфка своето смешно пиранско възклицание, но не беше много гневна.

— Само пречиш на човека да се нахрани! Да не мислиш, че аз знам кой знае колко много за Мало. Аз не мога да разговарям с него така, както разговаряме с теб сега. Той е толкова висше същество, че е трудно да го разберем. Колкото и мозъци да имаме.

— Но нали си говорите? — учуди се Ники.

— Говорим си — тросна се Нуми, сигурно защото и на нея й беше мъчно, че не можеше да общува с Мало, както й се искаше. — Той ме разбира, когато му казвам нещо, но щом аз го разпитвам за него или за космоса, не му разбирам нищо. Ние просто нямаме нито думи, нито понятия за това. Той съществува и се движи и вижда Вселената по съвсем друг начин, не като хората.

— Е, да, това е разбираемо — съгласи се Николай, който знаеше от научната фантастика, че е възможно да има и такива същества. — Той е сигурно цивилизация от съвсем, съвсем друг тип.

— Не знам дали е цивилизация. Знам само легендата, която се разправя за него на Пира.

— Каква е тя? — запита Ники и предпазливо приседна край казана с кашата. Главата на Нуми плуваше на метър от него.

— Буф! Ще ти я разкажа, макар че това ще означава да кисна сега два пъти по-дълго тук. Слушай ти, невероятнико!

На Ники му се дощя да я поправи, защото това „невероятнико“ му прозвуча доста смешно, но преглътна подигравката си в очакване. Това момиче бе му доказало вече, че умееше да разправя интересни приказки.

Легендата разказвала за някакви най-умни и най-добри същества във Вселената. И най-древни от всички. Толкова древни, че е възможно и отдавна да не съществуват вече, защото никой не ги бил срещал. Тези същества били създали Малогалоталотим, за да охраняват чрез тях живота по другите планети. Защото животът е най-ценното, но и най-рядкото нещо във Вселената. Така ги и кръстили: малогалоталотими, което означавало „спасителят на живота“.

Те летели навред, тези малогалоталотими, и им съобщавали къде какво става и не е ли застрашен някъде животът от изчезване. И сега още около всяка звезда, на чиито планети имало дори само микроби, летял по един малогалоталотим, но хората не можели да го видят — толкова бързо летял и толкова отдалеч ги наблюдавал със своето зорко и загрижено око.

Някога, преди хиляди, хиляди години, онзи малогалоталотим, който наблюдавал планетите около нашето Слънце, забелязал, че животът на Земята бил в опасност. Предстояли страшни земетресения. След тях щели да последват дълги и поройни дъждове и гигантски наводнения. Пък хората там били още неуки; нито предчувствували какво ще стане, нито умеели да се спасят. Тогава той повикал още стотици свои събратя, които да вземат колкото може повече хора, животни и растения и да ги заселят на по-спокойни планети.

И ето: от единия край на Земята отвели група хора, чийто вожд се казвал Ной. Тях настанили на една планета, която била наречена Ноя…

— Аха — рече й на това място Ники. — Това е библейската легенда за потопа. И за Ной, който се спасил заедно с целия си род, като построил плуващ ковчег. Наскоро четох, че някои учени още търсели тоя ковчег, пък ето къде бил той! Ние сме в него.

— Много обичаш да прекъсваш и да се подиграваш — намръщи се в отговор плуващото над кашата носле на Нуми. — Аз не твърдя, че всичко това е вярно. Казвам ти каква легенда се разправя у нас за това, как сме попаднали на Пира. Но щом и у вас има подобна легенда, значи все нещичко трябва да е вярно. И така, Мало взели от всички краища на Земята групи от различните раси, та да не се загуби никоя от тях. Девкалион и жена му Пира водели групата от сегашната Европа. Нея настанили под друго слънце, а планетата нарекли Пира. От народ, който наричал себе си „халдейци“, с Мало тръгнал пък вождът Утнапищим със своите хора и животни. Тях настанили под трето слънце. И така нататък. Изкуственият ми мозък знае още, но сега това не е важно. Важното е, че тези малогалоталотими наистина спасили много хора от гибел. Защото скоро след това започнали земетресенията, месеци наред валяли гибелни дъждове, а накрая океанът се вдигнал толкова високо, че залял цялата планета. И ако бил останал още някакъв живот на Земята, то той се намирал само в океаните…