Виктор Пелевин - Зомбификация (Опит за сравнителна антропология)

От гледна точка на вудуиста зомбификацията изисква две условия: неестествена смърт и магическа церемония на гробището. Магическата сила на бокора предизвиква „смъртта“ на жертвата; погребват я (в много случаи бъдещите зомби умират от задушаване), а на следващата нощ я изравят. Човека, получил вече силна психична травма, го бият, връзват, поставят пред кръста, за да му дадат ново име, после отново го бият. След кръщението го заставят да поеме голяма доза татул (хаитянското название — „зомбическа краставица“ — очевидно е свързано с формата на корена); татулът предизвиква у жертвата загуба на ориентация и амнезия. След това отвеждат зомбифицирания някъде в нощта.

Сега да си спомним как през трийсетте години изглеждаше арестуването на „враг на народа“ (типичен пример за негативен магически статус). Човекът се връща от работа, вечеря под блеенето на радиоприемника и ляга да спи. И изведнъж, посред нощ — те винаги са пристигали нощем — в жилището му нахълтва банда от някакви оперупълномощени , посланици на райотдела (Рай от дела?) на Енкаведе . Предявяване на ордер , няколко сурови фрази, кратък обиск, конвоиране. Тази процедура се отличава от хаитянската главно по това, че отвеждат в нощта, преди да бият (по време на разпита) и да дадат ново име (нещо от типа на Щ-5842) — впрочем, както и на Хаити, много хора умират още преди зомбификацията.

Друг мощен зомбификатор е службата в армията. След зомбилизацията остригват човека, преобличат го и му дават официалния статус на „редник“. Същевременно той получава неофициалния, но много по-съществен по-нататък, статус на „новобранец“. Новобранецът се подлага на чести нощни побои от страна на старослужещите, пере им бельото, изпълнява унизителни операции като чистене на пода на тоалетната с четка за зъби. После той получава междинния статус на „черпак“ и „дядо“ (на този стадий започва да взема участие в ритуалите на зомбификация на новобранците; външни атрибути са силно отпуснатият колан и ботушите „на хармоника“). Последният стадий — „дембел“ — непосредствено предшества дезомбилизацията. Интересното е, че в армията едновременно съществуват формална (политически занятия, ритуали) и неформална (неуставни взаимоотношения) социално-магически структури, които се допълват една с друга и осигуряват дълбочина и интензивност на зомбифицирането.

Един от бившите началници на СССР в промеждутъка между два инсулта бе отбелязал: „Армията е велика школа за живота“. Сега вече е трудно да се узнае какво точно е имал предвид той под живот. Но това, че в армията в символична форма се усвояват основните принципи на функциониране на зомбическото общество, е несъмнено.

Механизмът на зомбификация се проявява многократно в живота ни и в по-мека форма. Дори съществува копие на хаитянския идиом — „минаване под земята“. Като встъпваме в комсомола, ние „минаваме“ през райкома; като ни подписват характеристика , „минаваме“ през различните петорки и триъгълници , и т.н. Много пъти повторената микрозомбификация дава зомби, които не отстъпват на най-добрите чуждестранни аналози, получени в резултат на еднократната процедура.

Невъзможно е да се намери точен културен дубликат на обществото, построено в СССР. Могат да се правят повече или по-малко успешни паралели с империята на инките, с древношумерските държави и изобщо с всяка архаична култура. Но нашата социално-магическа структура е прекалено еклектична, за да може поне една от тези аналогии да бъде пълна. Може да ни се стори (на някои наистина им се струва), че през двайсетте години е работила някаква секретна комисия, която е избрала най-ирационалните ритуали от магическото наследство на миналото, придавайки им нова форма. Но вероятно всичко е било по-просто.

Да си представим неголямо село, стоящо на хълма — някои къщи вече са много стари, други, обратно, са построени по най-нови проекти, а повечето са нещо средно между първите и вторите. Една до друга стоят полузапустяла църква и недостроен клуб. В някои прозорци мига керосинова лампа, в други свети електричество; някъде едва чуто свири балалайка, която се примесва с мзиката от високоговорителя на стълба. С една дума, обикновен живот, остатъци от новото и старото, преплетени по най-причудлив начин.

Сега да си представим булдозерист, който след като се начел с разни брошури, решил да премахне цялата тази изостаналост и да построи ново селище на съвършено празно място. Във влажната октомврийска нощ той сяда в булдозера и с няколко маневри срязва цялата горна част на хълма заедно със селото и жителите му. И ето, когато булдозерът се върти в калта, изравнявайки бъдещата строителна площадка, става нещо съвършено неочаквано: булдозерът неочаквано пропада в подземна кухина — наоколо се оказват разни полуизгнили греди, човешки и конски скелети, черепи и късове ръжда. Булдозерът се озовава в гроб. Нито булдозеристът, нито авторите на вдъхновилите го брошури са отчели, че когато пометат всичко, което по тяхно мнение е остаряло, ще се открие онова, което е било под него, тоест нещо къде-къде по-старо.