Виктор Пелевин - Зомбификация (Опит за сравнителна антропология)

— А кой там пуши в тоалетната? Кой там иска да се раздели с връзката пред дружинния съвет ?

И някъде отгоре, притискайки към земята, се носи страшно-загадъчното:

— Бъдете готови!!!

— Винаги готов! — повтаряме ние, давайки сами на себе си онова, което Анатолий Кашпировски нарича установка. А това става още в детска възраст, когато психиката все още се формира и е крайно възприемчива. После, когато пораснем, се изяснява, че наистина сме готови за много неща.

Третата масова инициация — приемането в комсомола , съвпада по време с половото съзряване. Дотогава участието в многобройните и слабо забележими магически процедури ни подготвя за следващата, много важна стъпка — интериоризация на външните структури. Този процес започва малко по-рано — още като „пионери“ ние имаме вътрешни ритуали, в които ни принуждават да участваме, например даваме си един на друг „честна пионерска“. Произнасянето на това заклинание се явява надеждна гаранция за правдивостта на информацията — примерно така в криминалните среди „залагат зъб“, само че „заложилият зъб“ и нарушил обещанието се лишава от зъба, а нарушилият „честна пионерска“ се оказва насаме с разгневената „пионерска съвест“ — социална функция, интериоризирана с помощта на магията. Интериоризацията е дълъг процес, завършващ с формирането на така наречения „вътрешен партиен комитет“, успешно заместващ външния при различните видове чиновници, редактори и т.н. Действието на вътрешния партком протича или под формата на визуализация — човек, обмисляйки изискващата решение ситуация, си представя нещо като заседание, на което се обсъжда неговия избор (или визуализира началника си и неговата реакция), или, на по-дълбок стадий, под формата на физически усещания — болка под лъжичката, прилив на кръв към главата и т.н. („Семьон, отвътре усещам — не е наш той!“) Интериоризацията превръща наблюдателя в участник.

Новият магически статус на комсомолец е вече сериозно нещо. Той не носи забележима изгода, но е в състояние да донесе забележими неприятности. На този етап практически отпада богатата външна атрибутика на пионерията — символиката преминава от индивидуално равнище на групово: възникват различни „триъгълници“ и „петорки“ (така наричат магическите куратори на производствените подразделения и заместниците на секретаря на голяма комсомолска организация). Същото се отнася и до ритуала — той не отмира, а се усъвършенства и става езотеричен, тоест непосредствено предаван. Когато комсомолските работници определят фасона на мустаците и костюмите си, те не се опират на някакви текстове или инструкции, а се ръководят от интуицията си: същата тази интуиция определя техните маниери и лексика. Невъзможно е да се формулира комплект от правила, от които те се ръководят — но независимо от това почти всеки комсомолец е в състояние да забележи спазват ли се тези правила или не.

Тук за пръв път се проявява един чисто вудуистки феномен — постоянно практикуваното „обземане“. Да си представим няколко младежи, вървящи по коридора, обсъждащи последния футболен мач, жените и изобщо живота. Всички са настроени един към друг напълно дружелюбно. Но ето, те стигат до вратата с надпис „Комитет на ВЛКСМ“, отварят вратата, влизат вътре и сядат по местата си. Обсъжда се персоналното дело на комсомолеца Сидоров , който преди три минути е бил просто Василий. Изменя се всичко — изражението на лицата, маниерът на разговор, дори тембърът на гласа. При това хората, произнасящи с несвой глас несвои мисли, са обхванати от тръпката на неподправена искреност — те изобщо не се преструват, просто техните „малки добри ангели“ временно са заместени от „партийни тела“.

По-горе говорихме за концепцията за душата при вуду. Но и в съветския човек, освен физическото, има няколко тънки тела, сякаш наложени едно върху друго: битово, производствено, партийно, военно, интернационално и депутатско. С гибелта на физическото тяло те се разпадат, с изключение на производственото: след смъртта си съветският човек известно време живее, както учи марксистко-ленинската философия, в плодовете на своя труд. Партийното тяло започва да се формира още в детската градина, укрепва в процеса на магически инициации и само по себе си представлява интериоризирана партийно-държавна парадигма. То съществува и у повечето безпартийни; именно тази компонента се прославя от лозунга „Да живее съветският човек — строител на комунизма!“ Ето още един пример за групово „обземане“ от партийни тела, напълно изместващи всичко човешко (той е взет от книгата на Е. Бонер „Постскриптум“):