Виктор Пелевин - Зомбификация (Опит за сравнителна антропология)

Бонд излезе гол в коридора и разкъса няколко опаковки. Малко по-късно, вече с бяла риза и тъмносин панталон, той мина в хола, придърпа стола към бюрото до прозореца и отвори „Дървото на пътешествията“ от Патрик Лей Фармър.

Тази удивителна книга му бе препоръчана от самия М.

„Младежът, който я е написал, знае за какво говори — каза той, — и не забравяй, че това, за което пише, е станало на Хаити в 1950 година. Това не е средновековна магическа измишльотина. Това се практикува всеки ден“.

Бонд стигна до средата на раздела, посветен на Хаити.

„Следващата крачка — прочете той — се явява обръщането към зловещите духове на вудуисткия пантеон — такива като Дон Педро, Кита, Мондонг, Бакалу и Зандор — с цел причиняване на вреда, за знаменитата, дошла от Конго практика за превръщането на хората в зомби и за по-нататъшното им използване в качеството на роби, за пагубни проклятия и унищожаване на враговете. Ефектът на заклинанието, чиято външна форма може да бъде изображението на набелязаната жертва, миниатюрен ковчег или жаба, често се усилва с едновременното използване на отрова. Отец Козм допълва това изброяване с вярвания, съгласно които владеещите определени сили хора се превръщат в змейове, някакви «Лу-Гару» могат да летят през нощта под формата на прилепи-вампири и да смучат детска кръв, а някои други могат да се смаляват до малки размери и да се търкалят по селските местности в тикви-кратуни. Още по-страховито се оказа изброяването на престъпно- мистичните тайни общества с кошмарни имена — «Макандал» (наречено в чест на хаитянски герой-отровител), «Зобоп», членовете на което практикуват грабежи, «Мазанца», «Капорелата» и «Винбиндинг». Това, по неговите думи, са тайнствени секти, чиито богове изискват — вместо петел, гълъб, куче или свиня, които влизат в нормалните ритуали на вуду — жертвоприношение на «безрог козел». Изразът «безрог козел» означава, разбира се, човек…“

Бонд прелистваше страниците, и случайните откъси се обединяваха във въображението му в необичайна картина на тъмна религия с ужасяващи ритуали…

На героя от романа на Ян Флеминг „Live and Let Die“ („Живей и позволи да умрат“) предстои да премери силите си с мистър Биг — огромен побелял негър-зомби, работещ за СМЕРШ и МВД, чиито свръзки приема в разположен в центъра на Харлем вудуистки храм, където се отбива да си почине от работата и да поговори на руски. Ще отбележим странната връзка между тайните хаитянски култове и сталинското контраразузнаване, възникнала в съзнанието — или подсъзнанието — на известния английски писател, и докато Джеймс Бонд отваря нов пакет „Честърфийлд“ и оправя „Беретата“ двадесет и пети калибър в змиевидния кобур под мишницата, ща се пренесем на Хаити, за да изясним наистина ли са верни думите за „тъмната религия“.

През 1982 година етноботаникът Уейд Дейвис се отправил за Хаити. Целта на пътуването му била да изучи съобщенията за случаи на зомбификация — магическо убийство с последващо възкресяване на жертвата и използването и в качеството на работна сила. На Дейвис се удало това, което не се е удало на нито един от учените, занимавали се преди него с този проблем — той разкрил тайната на зомбификацията, давайки и убедително естественонаучно обяснение. Друг резултат от изследванията му става книгата „Змей и Дъга“, в която той описва своите приключения. За да получи отговори на интересуващите го въпроси, на Дейвис се наложило да изучи местните култове и едва ли не да влезе в едно от тайните общества, за което му помогнал мъдрият магьосник- свещеник, с когото успял да осъществи контакт. (Списание „People“ отбелязва сходството на работата на Дейвис с ранните книги на Карлос Кастанеда; такова наистина има, но то носи по-скоро пародиен характер; тази книга е хубава по своему.)

Феноменът зомбификация, който обикновено се асоциира с религията вуду, не заема в нея централно място и съществува сякаш в нейната периферия, служейки за едно от нейните практически потвърждения — същият този „критерий за истинност“, който така не достига на много други учения. Вуду наистина може да се нарече религия — ако си спомним, че самият термин „религия“ произлиза от латинската дума „връзка“. Тази система от вярвания не се свежда към някакъв отделен култ, а е по-скоро сложно мистично виждане за света, свързващо в едно човека, природата и свръхестествените — тоест надприродните, лежащи извън познатата реалност — сили. В архаичните общества, отзвук от културите на които е Вуду, свещеното и магическото тясно се преплитат с ежедневието, затова опитът да се даде повече или по- малко пълно описание на такива религиозни системи в крайна сметка води до описание на целия начин на живот. Ние ще се ограничим само с най-общ обзор и необходимите за нашата тема детайли.