Виктор Пелевин - Зомбификация (Опит за сравнителна антропология)

Точно така и психиката на човека има множество културни слоеве. Ако срежем горния слой на психичната култура, като я обявим за набор от предразсъдъци, заблуждения и класово чужди гледни точки, ще се оголи тъмното подсъзнание с остатъци от съществували по-рано психични образувания. Всичко е приемствено; вчерашното е вложено в днешното като две матрьошки една в друга, и който се опита да остърже настоящето, за да го пребоядиса след това като бъдеще, в резултат ще пропадне в много далечното минало.

Именно това е станало. Психичният изкоп, издълбан в душите с цел строителство на „новия човек“ на мястото на неподходящия стар, е довел до оживяване на огромен брой архаични психоформи и техни остатъци, отнасящи се до различни епохи и виждания за света; тези древности, леко напудрени със смес от политикономия, убога философия и отминал утопизъм, заеха мястото на разрушената картина на света. Трудно е да се види нещо ново в държавното робовладелство, пълното обезценяване на човешкия живот, възкресяването на „курултая“ в качеството на висш орган на властта (така при татаро-монголите се наричал „конгресът“; на един от тези курултаи е било взето решението за набега към Русия). Както и в случая с шизолексиката, не е необходимо специално да търсим примери — това е същата сплав от архаика и съвременност, само че ексхумираните от безсъзнателното психоформи се смятат за резултат от комунистическото възпитание (макар че в известен смисъл е тъкмо така).

Когато по време на партийно събрание зад прозореца три пъти изграчи гарван и членовете на бюрото незабелязано плюят над лявото рамо или кръстят коремите си под масата, това не е проява на суеверие, временно помрачило висшата форма на човешка дейност, а изкривено преплитане на древни психични феномени, най-късният от които е кръстният знак.

Във всичко трябва да търсим икономическа основа, учеше ни марксизмът. Нека опитаме да разгледаме зомбификацията като социален процес.

Тайните общества на Хаити, независимо от своята секретност, контролират практически цялата територия на острова. Названията им, които се изменят от едни части на страната към други, включват познатите ни вече имена: Зобоп, Бизанго, Макандал, „Сивите свине“ и пр. За да се влезе в тайното общество, е необходима покана („ние тук се посъветвахме и решихме — време ти е, Вася, за сивите свине…“) и инициации. Обществата са строго йерархични; в тях приемат мъже и жени. Съществуват членски карти, тайни пароли, униформи и ритуали: особени танци, изпълнявани в хор песни („да разрушим до основи, а после…“) и барабанни ритми. По оценка на хаитянския антрополог Мишел Лагер, особена роля се отделя на ритуалите, призвани да „сплотят редовете“ на тайното общество — това са сборища, провеждани изключително нощем (съвсем като заседанията на Политбюро при Сталин), започващи с викане на духове и свършващи с тържествено шествие зад свещения ковчег, известен като секей модуле .

Съгласно Мишел Лагер, тайните общества са мощна квазиполитическа сила на вудуистката култура. Техният произход стига до времето на борбата за независимост; след победата на революцията те са запазили своята секретност и влияние. Това е нещо като паралелна структура на властта, за която е известно само, че съществува.

Сега да се върнем към зомбификацията. В очите на градската интелигенция на Хаити зомбификацията е престъпна дейност, която следва колкото се може по-бързо да бъде разобличена и унищожена. Но от гледна точка на вудуиста от селските райони зомбификацията е социален регулатор, тъй като на нея се подлагат само нарушителите на установените норми и само след присъдата на тайните общества. Последните контролират приготвянето на отровите, тяхното прилагане и самата процедура. А за това какво се случва със зомбите, може да съдим по историята на един от тях, приведена в книгата на Дейвис.

„Нарцис разказа, че се отказал да продаде своята част от наследството, и брат му в припадък на ярост организирал зомбификацията му. Веднага след възкръсването си той бил пребит, вързан и откаран от група хора в северната част на страната, където в течение на две години работил като роб заедно с други зомби. В края на краищата стопанинът на зомбите бил убит, и те, освободени от държащата ги сила, се разпръснали…

Заедно с много други зомби той работил в полето от сутрин до вечер, като спирали само за да приемат храна веднъж на ден. Храната била обикновена, с изключение на това, че солта била строго забранена. Той съзнавал какво е станало с него, помнел загубата на семейството, приятелите и земята си, помнел желанието си да се върне. Но животът му бил подобен на странен сън — събитията, възприятията и обектите взаимодействали сами по себе си и напълно извън неговия контрол. Фактически той нямал никаква власт над събитията. Решенията нямали смисъл, и съзнателното действие било невъзможно“.