Виктор Пелевин - Зомбификация (Опит за сравнителна антропология)

Тук могат да съществуват две извращения — или такива конструкции, които могат да се нарекат „бинарно лексическо оръжие“ (деструктивно и шизофренично съчетание на сами по себе си безвредни смислови единици), или недуми — хаотични съчетания на букви и звуци, които със своето пълно безсмислие дупчат предишния „психичен фон“, едновременно заменяйки неговите елементи; същото прави с клетките вирусът. (Затова носителите на новия „психичен фон“ заразяват с него всички останали, разпространявайки шизофреничната лексика; за тях е важно не да реорганизират Рабкрин , а да реорганизират чуждата психика, пробивайки в нея колкото се може повече дупки.

Да видим какви хапчета гълташе всеки ден нашата душа.

„Рай-со-бес“. „Рай-из-пълком“. „Гор-из-пълком“. „Об-ком“. „Рай-ком“. „Гор-ком“. „Край-ком“. Знаменитата „Индус-три-Али-за-ция“. (Някакъв индийско-пакистански конфликт, където на един индиец се падат по трима мюсюлмани, сякаш вдъхновени от мяркащата се в последната сричка сянка на Зия-ул-Хак — и всички това в една дума.) „Парторг“ (с пара ли търгува?). „Първичка“.

Ние ходим по улици, от стените на които ни гледат „МОСГОРСОВЕТ“, „ЦПКТБТЕКСТИЛПРОМ“, „МИНСРЕДНЕТЯЖМАШ“, „МОС-ГОР-ТРАНС“ (!), френските „ЖЕК“, „РЕУ“ и „ДЕЗ“, плътоядното „ПЖРО“ и пантагрюелистически-фекалното „РЖУ-РСУ №9“. А управляваше всички тези демони Цекака Пеесес, за който е известно, че е ленински и че може да се явява на народа по време на плен на ума ( пленум ).

Това не са някакви изключения, а просто първото, което си спомняме. Всеки може да провери степента на разпространение на лексическата шизофрения, като си спомни названията на местата, където е учил и работил („тех-ни-кум“, „петеу“, „МИИГАИК“). И това е само ехото от лексическия Чернобил на първите години съветска власт.

Всички тези древнотатарско-марсиански термини пораждат усещането за някаква непреклонна нечовешка сила — нищо човешко не може да се нарича така; това е, ако си спомним хаитянската терминология, „лексически удар“, настигащ всеки, който, макар и рядко, хвърля поглед върху разноцветните табелки на съветските учреждения; впрочем демоничните имена ни гледат и от капаците на люковете под краката ни.

Точно така съществува и шизофрения на словосъчетанията (другарят командващ и прочие оксиморони) и изреченията (почти всеки лозунг на покривите на къщите — „СЛАВА НА КПСС!“, „Да живее ленинската външна политика на Политбюро на ЦК на КПСС!“, „Крепи с труда си демокрацията!“). Смисълът във всичко това е точно толкова, колкото в лозунга, висящ, както разказват, над гарата в Казан: „Коммунизм — пыздыр максимардыш пыж!“ — само дето последната конструкция е много по-мощна. Съществува даже шизофрения на препинателните знаци: вестник „Правда“; вестник „Известия“ .

Сега да си спомним Зора Хърстън: „Ясно е, че той (прахът зомби) разрушава онази част на мозъка, която командва речта и силата на волята “. (Магическите инициации водят до заместване на свободната воля с многобройни „така трябва“ — комплекси.)

Разбира се, във всяка култура съществува някакво количество оксиморони и „недуми“ — както във всеки организъм присъстват бактерии и вируси. Но никоя друга култура освен нашата не се основава на оксиморони, освен може би зен-будизмът. (Наистина, и в двата случая целта е една и съща — разрушаване на старата психическа структура, но в единия случай се търси озарение, а в другия се предизвиква принудително „затъмнение“; вървейки напред и отстъпвайки назад, ние правим еднакви движения.)

Ние приведохме имената на хаитянските криминално-мистични общества и имената на местните зли духове, изплашили Патрик Лей Фармър. Тази кошмарност, впрочем доста музикална за съветското ухо, е функционална — тя е един от многото елементи, създаващи „психичния фон“, който прави възможна зомбификацията. Страхът пред неразбираемото и усещането за присъствие на някоя зла и могъща сила, способна във всеки момент да погълне всекиго, са нейните необходими условия, тази „врата“, през която преминава „ударът по душата“, каквито и сили да се занимават с това — Кита и Мондог или Кагебе и Мур , и където и да става това — в двора на хаитянския унформ , или до стените на сивия, като ГУМ, ЦУМ.

Говорейки за своите зомбифицирани познати, жителите на Хаити употребяват много характерен идиом: „минал през земята“ или „минал под земята“. Вече знаем, че физиологичният аспект на зомбификацията се обяснява с прилагането на тетродоксин, но не сме казали нищо за това как културата Вуду трактува тази процедура.