Димитър Пеев - Вероятност, равна на нула

Същия ден

Да, забавен чешит. Въпросът беше само доколко е наистина безобиден глупак и доколко се прави на такъв. И дали зад фасадата на смешните му мании не се крие все пак нещо много по-сериозно. Та неслучайно двама души са рискували да проникнат в стаята му! Защо? Какво са търсили там? Единият си остана неизвестен. Но другият след силния удар по главата бе откаран в болницата с комоцио. За щастие, оказа се, че няма дори спукване на черепа, и той можеше да бъде изписан вече като здрав. Ковачев използува обстоятелството, че лекото му главоболие не бе преминало напълно, и задържа още няколко часа О’Конър на легло. Сега изпрати Дейнов да го доведе за един разговор. А то можеше пак да откаже да дава показания. Нека се надяваме, че ударът е посмекчил характера му.

След като формално установи самоличността и адреса му в Ню Йорк, Ковачев започна разпита:

— Разрешете ми да се възползувам от обстоятелството, че сте юрист, за да пристъпя направо към същината на нашия разговор. Затова ще ви помоля да ми обясните какво сте търсили в стаята на семейство Гълиган в тяхно отсъствие. Уверен съм, че и по вашите закони нарушаването на неприкосновеността на жилището се наказва тъй строго, както и по нашия наказателен кодекс. Ето защо се надявам, няма да кажете, че сте влезли, за да ги почакате, докато се върнат.

— Вие сте удивително досетлив — усмихна се О’Конър, — тъкмо това мислех да ви кажа.

— А вие като американски адвокат би трябвало да сте не по-малко досетлив и сам да дойдете до извода, че аз няма да ви повярвам.

— Съжалявам, но с нищо не мога да ви помогна.

— На мене няма какво да помагате. Въпросът е за вашата глава. Следващия удар тя може и да не издържи!

— Ирландска е, дебела.

— Забелязвам.

— Професията ви задължава да сте наблюдателен.

— Слушайте, мистър О’Конър, събрали сме се не да остроумничим, а да изясним вашата роля в една поредица от престъпления.

— Какви престъпления?

— Щом проявите към някого интерес, и той, кой знае защо, умира. Както е тръгнало, можем да очакваме скоропостижната смърт и на господин Гълиган.

— Не ви разбирам.

А не беше ли време за една малка „златарска проба“? Така за себе си Ковачев наричаше онези междинни експерименти в разпитите или въобще във взаимоотношенията му със заподозрените, които като потърквания върху „златарски камък“ и поливането му след това с „киселина“ показваха не само колко „злато“, колко истина съдържат думите, но и въобще колко струва човекът, с когото контактува.

— Имам една приятна новина за вас. Снощи в курорта е пристигнал вашият познат, когото вие така усилено търсехте, Мортимър Харисън от Съединените щати.

— Значи… — О’Конър го изгледа изпитателно — вие сте ме следили?

— Ето тук се заблуждавате, ако мислите, че ние следим всеки наш гост. За това нямаме нито нужда, нито желание, нито пък, защо да не си призная, необходимите сили. Но след като сам се навряхте в очите ни с така да се каже нездравия си интерес към покойния Дейвид Маклорънс и към покойната Едълайн Мелвил, две лица, които бяха привлекли вниманието ни. Но да се върнем към Морти. Той сигурно е ваш приятел, може би дори колега, макар и да не знам в каква ваша дейност. Отседнал е също в хотел „Интернационал“.

Ковачев замълча за кратко. Но О’Конър продължи да го гледа внимателно, без да пророни нито дума.

— Виждам, че не сте настроен приказливо. Вие сте само един курортист, дошъл у нас, за да си почине, да се попече на слънце, който няма нищо общо с редицата престъпления, извършени случайно около него, спрямо хора, към които той проявява жив интерес. Дори не е чувал за Бонифацио. Но готов съм все пак да се обзаложа на един долар срещу един цент, че след като излезете оттук, няма да отидете в хотел „Интернационал“ да потърсите своя познат Мортимър Харисън и да се хвърлите в прегръдките му. Защото знаете, че той и Дейвид Маклорънс са едно и също лице…, вече мъртво лице…

— Вие какво… — каза след кратка пауза О’Конър, — подканяте ме към игра с открити карти?

— Ако сте способен на такава.

— А защо мислите, че тъкмо аз съм способен? Може би… интуиция, шесто чувство?

— Просто опитвам. Или сте способен, или не. Нима няма да е интересно поне да разберем?

— Ами ако ви излъжа?

— Нищо. Ще го преживеем. Няма да ни е за първи път.

— Това е добре. У нас не е прието полицаите да се осланят на интуицията си.

— У нас също не е прието. Макар че и съвсем без интуиция не може.