Димитър Пеев - Вероятност, равна на нула

Здесь есть возможность читать онлайн «Димитър Пеев - Вероятност, равна на нула» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Вероятност, равна на нула: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Вероятност, равна на нула»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

В романа „Вероятност, равна на нула“ се разказва за работата на нашите органи от контраразузнаването в борбата им срещу чуждите разузнавателни централи и опитите им да се домогнат до държавните и икономическите тайни на нашата страна.
Наред с интригуващата логическа задача и нейното разкриване в романа са разработени и редица социално-нравствени и морално-етични проблеми, широко са представени съвременните научно-технически средства, които се използуват в шпионажа и контрашпионажа, както и някои методи за вербуване.

Вероятност, равна на нула — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Вероятност, равна на нула», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Малко преди да умре! И аз бях в стаята й… на другия ден сутринта. И там, мога да ви уверя, вече нямаше никакви диаманти.

— Някой ги е взел.

— Така излиза. Но кой?

— Може би… аз? — усмихна се О’Конър. — Само че защо тогава е трябвало да влизам в стаята на Гълиган?

— Ами… за камуфлаж например.

— И ударът по главата ли е за камуфлаж? Пък и как ще обясните това, че след като диамантите са вече в куфара ми, а вие нищо не подозирате, аз съм дошъл да ви разказвам за тях?

— Да, наистина, защо ни го разказвате?

— Защото сте ми симпатичен.

— И вие сте ми не по-малко симпатичен, но това не е достатъчно основание.

— Ей богу, прав сте.

— Тогава?

— От страх. След смъртта на Маман разбрах, че тя не е сама тук, че има и други бандити, че сам няма да мога да се справя. Затова реших да ви разкрия всичко, което знам, и да помоля за вашето съдействие. Ето, сега е моментът да ви поставя моето условие.

— Слушам ви.

— Свършете си вашата работа, заловете престъпниците, но направете така, че аз да получа наградата. Ей богу, заслужил съм я. И със сведенията, които давам, и с риска, който нося. Обещавате, нали?

— Какво да ви обещая. Та това не ни засяга. Мога само да ви уверя, че ние не сме претенденти за наградата. Мене ме интересуват само престъпленията, извършени в нашата страна. И трябва да ви кажа, че колкото и да сте ми симпатичен, щяхме да сте ми още по-симпатичен, ако не бяхте посещавали стаята на Едълайн Мелвил през нощта, когато тя е умряла.

— Нима след всичко, което ви разказах, вие още ме подозирате?

— Видите ли, и аз знам малко да смятам. На колко казахте са оценени диамантите?

— На не по-малко от двайсет милиона долара. Защо питате?

— Защото това е точно двеста пъти повече от сто хиляди?!

— Аха… А кой ме удари тогава по главата?

— Това вие ще кажете.

— Пак повтарям: слава богу, че не успях да го видя. Но не забравяйте, че Маман не е била всъщност сама. Тук бяха и двамата Гълиган, в чиято стая…

— Вие все още не сте ми казали какво търсихте в стаята им?

— Как какво, диамантите, разбира се!

— И… намерихте ли ги?

— Намерих… — О’Конър отново попипа главата си — ей това!

— Да не би да намеквате, че го дължите на мистър Гълиган?

— А на кого другиго? Кой беше постоянно с Маман! Усетил ме е старият разбойник, че влизам, скрил се е и…

— Любезни мистър О’Конър, трябва да ви съобщя, че по времето, когато вие сте тършували из стаята на Гълиган, те двамата ядяха сладолед в млечния бар.

X. Другарят Петров

24 юли, четвъртък

От гарата Консулов се прибра направо в ергенската си стая. Старият мърморко, хазяинът му, още не бе се събудил и скочи изплашен, като чу шум в апартаментчето. Но щом го видя, легна отново — щеше да спи сигурно до обяд, така той пестеше закуската, пък и практикуваше собствената си теория, че за старите хора най-полезното времепрекарване било спането. Отношенията помежду им бяха, както се казва, повече от хладни. Или изобщо не си говореха, или старецът нещо беше вечно недоволен от него, а Консулов в отговор му подвикваше недостатъчно почтително за напредналата му възраст. И въпреки това хазяинът скрито му се радваше — та това беше единственият човек, който влизаше в апартамента. И сега, макар че не му каза дори „добро утро“, очите му светнаха — сигурно през месеците, докато Консулов беше във Варна, не малко се е измъчвал от своята идея фикс, че ще получи мозъчен удар и никой няма да има в апартамента дори да повика бързата помощ, че ще си умре така самотен.

Във влака, на гарата Консулов беше гладен и недоспал. И мечтаеше как ще закуси с една купа горещо мляко и две кифли в кварталната бозаджийница и след това ще си отспи до насита. Така беше, докато очакваше, че целият му ден ще е зает с това шофьорче. Но сега, като остана свободен, преминаха му и сънливостта, и гладът. Подреди поизоставената си стая, изчисти прахоляците с прахосмукачката. През това време бойлерът се бе сгрял (хазяинът го включваше веднъж в седмицата) и той се изкъпа с такова настървение, сякаш от лани не се бе мил. След това излезе да се поразходи по улиците и из парка.

Какво ли щеше да се случи, като се яви утре при генерала? Или щяха да го върнат във Варна (най-вероятното), или щяха да го оставят в старата му служба (най-неприятното), или да му възложат (тъкмо е тук) да се занимава с „неговия човек“, с шофьорчето и черния му куфар. Искаше му се да продължи да работи с тази знаменита двойка Марков — Ковачев. Не че беше поклонник на знаменитостите. Те по-скоро го настройваха критично или поне скептично. Но за Марков бе слушал легенди и макар че не се кланяше на легендарни личности (той изобщо не се кланяше!), все пак му бе любопитно да види какво е оцеляло след 35 години от някогашните идеали. Защото вървеше мълва, че при Марков те са се запазили непокътнати — не само идеалите, но и куражът да се бори за тях.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Вероятност, равна на нула»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Вероятност, равна на нула» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Вероятност, равна на нула»

Обсуждение, отзывы о книге «Вероятност, равна на нула» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x