Майкъл Периш - Сред белия ад

Това беше опасен поход. От едната страна на широката само половин метър, покрита с дълбок сняг пътека се извисяваше вертикално стръмната скала, от другата страна беше зиналата пропаст. Трябваше страшно много да се внимава от засипаната със сняг земя да не се окажеш изведнъж в празно пространство. Мат и воините се придържаха плътно до скалната стена, придвижваха се предпазливо напред.

Най-сетне стигнаха до края на пътеката, до покрито със сняг високопланинско плато. На неравни интервали стърчаха скални игли, които изглеждаха като неми, замръзнали стражи, които пазят ледената пустош.

Едноокият великан даде на мъжете си кратка, строга команда. Стрелците с лък посегнаха към колчаните си, поставиха стрели на тетивата на лъковете си. Двамата гиганти заеха с копията си положение, от което по всяко време можеха да ги хвърлят.

Мат почти физически усещаше безпокойството и страха, които обзеха придружителите му. Чувстваше, че и неговият пулс се ускорява. Хвана пистолета с двете си ръце, готов за стрелба.

В приведена стойка се запромъкваха дебнешком през снежното поле — пет дребни черни точки сред бялата пустиня.

Съзнанието, че звярът по всяко време може да ги издебне, тегнеше върху тях, съпътстваше ги на всяка крачка. Мъжете многократно се обръщаха уплашено, вдигаха оръжията си — но всеки път изкривените сенки на скалите бяха онова, което заблуждаваше напрегнатите им сетива.

Внимателно и бдително, с оръжие в ръка продължаваха да се прокрадват напред и всеки момент очакваха нападение.

И все пак нищо не беше в състояние да ги подготви за ужасяващия миг, в който се изправиха лице в лице срещу нарка-то…

Случи се бързо и неочаквано.

Приближиха се до края на снежното поле, стигнаха там, където покритите със сняг скални кули се сгъстяваха в нещо като корона, чиито зъбци се извисяваха в широк кръг.

Съвсем внезапно прозвуча дрезгав, нечовешки рев — и в следващия миг сянката зад една от големите скали оживя.

Нарка-то!

Всяващата ужас твар израсна, изправи се със страховит рев срещу мъжете. Огромният й череп, от който висеше сплъстена, оцапана с кръв козина, се изпъна напред, пастта на звяра зина и се показаха редиците страшни зъби и бивници.

За секунди Мат остана като парализиран и изгубил ума и дума, загледа като втрещен чудовището. Тялото на нарка-то наподобяваше горила — с широка, страхотно мускулеста горна част на трупа и две яки ръце, чиито лапи завършваха със смъртоносни нокти. Козината на звяра, бяла и рошава, придаваше на и без това страховитата фигура още по-внушителен вид. Мат прецени ръста на нарка-то на повече от три метра.

— Нарка-то! — изкрещяха като из едно гърло придружителите му и звярът изрева, вдигна лапите с опасните си нокти.

Мъжете действаха.

Великаните хвърлиха копията си, стрелците с лък пуснаха стрелите. И Матю стреля.

Куршумите изсвистяха във въздуха, достигнаха създанието. Животното отби едно от копията във въздуха, другото се заби странично в него. Куршумите на Мат влетяха плътно под главата в яката шия, стрелите се забиха в гръдния кош на звяра на височината на сърцето.

Но нищо не се случи.

Нарка-то изрева сърдито — но от раните не потече и капка кръв.

Воините, които вече бяха извадили мечовете си, за да се втурнат и нападнат, забелязаха объркани, че оръжията им нямат никакъв ефект. По лицата им се четеше неподправен ужас.

— Дух! — изкрещя панически едноокият. — Невъзможно е да се убие! Нарка-то е дух! Самият Оргуудоо го е изпратил…! — И още преди Мат да успее да предприеме нещо, хората на Алкам побягнаха.

— Не, по дяволите! — извика след тях. — Чакайте…!

Но воините на генерала вече не можеше да бъдат удържани. Презглава се спуснаха надолу по склона, бягаха от звяра, чийто смразяващ рев караше въздуха да трепери.

Мат Дракс се обърна, стисна зъби. Ако другите избягаха той щеше да остане. Дължеше го на Аруула…

— Само почакай, гадино — изръмжа той, прицели се със своята Берета Дабъл Екшън и стреля още веднъж.

Изстрелът изтрещя, заглуши рева на нарка-то. Куршумът излетя от дулото на оръжието, изсвистя срещу чудовището — и го улучи точно между очите.

Мат вече триумфално стисна юмрук — но както и преди, попадението не оказа никакъв ефект. Не потече никаква кръв, нищо не показваше, че хищникът изобщо е усетил куршума…

Мат объркано гледаше оръжието в ръцете си.

— Какво, по дяволите…?

Раната би била абсолютно смъртоносна за всяко живо същество. Или хората на Алкам бяха прави и той се беше изправил срещу някакъв проклет фантом, или…