Майкъл Периш - Сред белия ад

Йорл и Сам размениха объркани погледи.

— За какво говориш, чужденецо? — осведоми се младата жена.

— Говоря за това, че нарка-то отвлече моята спътница — призна без желание Мат. Тази словесна схватка продължи прекалено дълго за вкуса му — животът на Аруула беше в опасност. — Дошъл съм да я освободя.

— Маддракс лъже — каза Йорл невъзмутимо.

— Не, по дяволите, казвам истината. Не знаех нищо за нарките, а и не проумявам какво означаваше проклетото шоу с макета. Всичкото, което знам, е, че приятелката ми е в лапите на този хищник. На истинския нарка-то, разбирате ли?

Мат почувства, че старецът и дъщеря му не му крояха някакъв номер. Само се страхуваха — от него…

— Моля — каза той — развържете ме и ме пуснете да си ида. Нищо няма да ви сторя. Всичкото, което очаквам, е да спася спътницата си.

Йорл и младата жена си размениха въпросителни погледи и малко се поотдръпнаха, за да разговарят шепнешком.

— …не му имам доверие… — дочу Мат да казва старецът …съвместна работа с нашия враг…

— Аз му вярвам — отвърна Сам, — ние само трябва да… Остатъка от онова, което младата жена каза, Мат не успя да разбере — неизгодно положение, както се оказа веднага.

Защото така не изпитваше никакво подозрение, когато старецът и дъщеря му отново пристъпиха към него. Не допускаше нищо лошо, когато Сам хвана китката на ръката му, надяваше се, че ще го развърже.

Вместо това внезапно усети силно убождане в китката си. Уплашен, разбра, че Сам отново е одраскала кожата му с някакъв трън.

— Какво… какво е това? — попита той слисан.

— Отрова — обясни Йорл без усуквания. — На мнение съм, че ти си един от кръволоците на Алкам и враг на нарките, но дъщеря ми Сам, изглежда, по някаква причина ти вярва.

— А, така ли? — Мат изпръхтя. — И затова ме отравяте?

— Давам доверието си назаем — рече Сам. — Към отровата, която ти вкарах, има противоотрова. Ако в разстояние на два дни ти се даде, няма да ти се случи нищо. В противен случай…

— Великолепно — каза Мат и се намръщи. — Наистина страхотно…

Избълва куп злобни проклятия на родния си език, но знаеше, че няма никакъв смисъл да протестира. В момента беше важно едно-единствено нещо — да освободи Аруула от лапите на звяра. За всичко останало щеше да се погрижи по-късно…

— Разбрано — констатира той, преглъщайки яда си като горчиво лекарство. — Значи моят живот е във вашите ръце. Тогава сега бихте могли да ме освободите. Или не мислите така?

Йорл хвърли предупредителен поглед на дъщеря си, но Сам пристъпи напред, измъкна ножа, който висеше на колана на роклята й, и с него преряза набързо връзките на Мат.

— По-добре е — каза той, докато разтриваше китките на ръцете и ставите на краката си. — Много по-добре е. А сега ми върнете оръжието. Трябва да намеря леговището на звяра и да освободя спътницата си.

Старецът и дъщеря му отново размениха един от онези странни погледи.

— Нарка-то не е отвлякъл твоята спътница — заяви Сам с твърд глас.

— Така ли? Откъде знаеш това? В края на краищата ти не си била там навън, не си чула онзи страшен рев…

— Рев ли? — Йорл повдигна вежди. — Нещо като този тук ли? — Старецът хвана един от безбройните предмети, които се поклащаха на широкия му кожен колан и го постави на устните си. Това нещо наподобяваше очукан тромпет, който, изглежда, беше изрязан от рог.

Йорл не го наду, той изрева в него — и в следващия момент един ужасяващ, нечовешки крясък изпълни хижата.

Това несъмнено беше яростният рев на нарка-то и звучеше така истински, че Мат го побиха тръпки.

— Е? — попита старият мъж, след като свали отвратителния инструмент.

— К… какво означава това? — попита Мат слисан.

— Ела с мен — повика го Сам и го дръпна за ръкава на гащеризона му. Объркан, той последва младата жена навън. Установи, че се намира в село, чиито ниски, куполообразни хижи са заобиколени от огромни, надвиснали скали.

Жителите на селото — всичките с дребни, набити фигури, които еволюцията бе пригодила за суровия живот в планината — спряха посред работата си и смаяни се втренчиха в чужденеца.

Мат избягваше погледите им, имаше грижата да следва младата жена, която го водеше напряко през селото към една хижа, която беше по-голяма от всички останали.

— Влез — покани тя Мат. — Там ще намериш онова, което търсиш…

Мат колебливо се приближи до входа на хижата. При това имаше някакво недобро чувство в стомаха си. В последно време твърде често бе преживявал неприятни изненади, за да последва просто така подканата на Сам.