Кърт Вонегът - Синята брада

Тъй че, тези приятели си ги купих. Макар че не бях чак толкова фрашкан с пари. В края на всеки месец се оказвах без пукнат грош, после ямата отново започваше да се пълни…

Все пак трябва да бъда честен и ще си призная, че компанията им ми доставяше удоволствие. Главно защото ме третираха като художник, като един от тях. Така открих новото си голямо семейство, което съвсем навреме замести изгубената рота.

Отплащаха ми се не само с присъствие. Често погасяваха дълговете си с картини, които никой не искаше.

Забравих да ви кажа: по онова време вече бях женен и съпругата ми беше бременна. Предстоеше й и още една бременност, пак от неотразимия мъж и любовник Рабо Карабекян.

Току-що се връщам пред пишещата машина. Бях отскочил до басейна да попитам Силести и нейните приятели-тинейджъри дали знаят кой е Синята брада. Възнамерявам да включа Синята брада в тази книга и исках да разбера дали е необходимо да го описвам подробно, за улеснение на своите по-млади читатели.

Никой не беше чувал подобно име. Тъй и тъй бях подел разговор, затова ги попитах дали са чували за Джаксън Полок, Марк Ротко, Тери Кичън, Труман Капоути, Нелсън Алгрен, Ъруин Шоу, Джеймс Джоунс… Имената на тези хора бяха известни не само сред артистичните и литературните среди, но и в самия Хамптън, защото отдавна се бяха превърнали в част от неговата история. Не бяха чували и за тях. Толкоз по въпроса за безсмъртието на художници и писатели.

И тъй: Синята брада е герой от една много стара детска приказка, възможно е за негов прототип да е бил използван един благородник-убиец от Средновековието. В самата приказка той се жени безброй пъти, при последния от тях води младата си невяста в своя замък и й казва да ходи навсякъде, с изключение на една-единствена стая.

Синята брада се е показал като лош, а може би и като гениален психолог. Защото новата му жена вече не може да мисли за нищо друго, освен за забранената стая. Решава да хвърли едно око зад тайнствената врата, когато е сигурна, че него го няма. Но той е там.

И я спипва в момента, в който тя с ужас се е втренчила в труповете на предишните му жени. Всички са били убити от него, именно защото са надникнали зад тази врата. С изключение на първата, която била убита за нещо друго.

И така, от всички хора, които знаят за моят заключен хамбар, Сърк Бърман най-трудно понася този факт. Постоянно върви подире ми и иска да разбере къде крия ключовете на шестте катинара. А аз все й повтарям, че са сложени в златно сандъче и са заровени в подножието на планината Арарат.

А при поредния й опит, приключил едва преди пет минути, отвърнах така:

— Виж какво, трябва да мислиш за нещо друго. Каквото и да е то. Аз съм Синята брада и моето ателие е онази забранена стая от приказката, особено що се отнася до теб!

В моя хамбар трупове няма, независимо от приказката за Синята брада. Първата от двете ми жени — Доръти, се омъжи повторно малко след развода ни. при това се омъжи щастливо. В момента е почтена вдовица и обитава огромна къща на брега на океана в Сарасота, щат Флорида. Вторият й съпруг беше точно това, което двамата с нея се бяхме надявали да излезе от мен след войната — умен и способен застрахователен агент. Така че сега и двамата си имаме по един плаж.

Втората ми съпруга — скъпата Едит, е погребана в тукашното гробище „Грийн Ривър“. Там очаквам да погребат и мен, на няколко метра от гробовете на Джаксън Полок и Тери Кичън.

Ако по време на войната съм убил някого, то може да е станало само в ония броени секунди преди шрапнелът да извади окото ми и да ме просне в несвяст.

Когато си бях нормално момче с две очи, всички ме мислеха за най-добрия рисувач в цялата система на общественото образование в Сан Игнасио. Няколко от учителите бяха толкова впечатлени от моите способности, че предложиха на мама и татко да ме запишат в школа за художници.

Но родителите ми окачествиха идеята им като непрактична и ги посъветваха да не ми пълнят главата с подобни глупости. За тях всички художници бяха обречени да живеят в бедност, а признанието идва едва след смъртта им. И в общи линии бяха, разбира се, прави. Защото и в моята колекция най-ценни са творбите на хора, живели в бедност до самата си смърт.

На художник, който иска да повиши цената на своите творби, мога да препоръчам само едно: самоубийство.

Но през 1927 година, когато бях единайсетгодишен и бях на път да стана не по-лош обущар от баща си, мама прочете някъде, че един американски художник натрупал не по-малко милиони от най-известните филмови звезди и бизнесмени, имал яхта и конеферма във Вирджиния, плюс голяма къща на брега на Монтаук, недалеч оттук.