Ани Воте: Гласът на света

Той се прости тихо с Тина днес в гората, където я срещна, когато тя се връщаше от Берлин. Тласкан от нетърпеливо безпокойство той се бе лутал цялата сутрин из гората. Беше му невъзможно да замине, без да се прости с нея и неспирно бе търсил с очи, дали иде онази, на която искаше да каже няколко последни думи.

Най-сетне тя се зададе. Ала колко бледи бяха страните й, колко тъжни очите й! Една усмивка трепна върху устните й, като го съгледа, ала тя се стопи веднага, когато той й каза, че още вчера е бил във Волфсег, за да си вземе сбогом с нея и сега цялата сутрин я чакал тук.

Заговориха за обикновени неща, а сърцата им бяха тъй пълни и имаха толкова много да си кажат.

— Едно бих искал да ви помоля, госпожице Рамлер — поде най-сетне графът, — да ми пишете от време на време и да ми пращате там, в далечната страна вести за моя малък син, който е много привързан към вас и всеки ден ще идва да ви види. Обещавате ли ми?

— Госпожа Фон Брунек сигурно ще може да върши това по-добре от мене, господин графе.

— Да, Тина, така е, ала от вас, чувате ли, от вас искам да имам доказателство, че си спомняте за мене. Ще ми обещаете ли това? Аз научих, че сте развалила годежа с доктор Рьопер.

Той държеше треперещата й ръка в своята и погледите им потънаха един в друг. Еберхард трябваше да надвие със сила желанието си да притисне смело до гърдите си това нежно създание и да изтръгне с целувки от устните й признанието, че го обича.

— Когато се върна, Тина — прекъсна той мълчанието, настъпило от смущението на двамата, и помилва леко с ръка, като за благослов, нейните вълнисти коси, — ще ви питам нещо повече. Дотогава бдете над моето дете, закриляйте го, и ми запазете обичта си.

Тя се усмихна през сълзи и той взе двете й ръце и ги целуна с горещи устни. После те се разделиха.

Тина тръгна дълбоко развълнувана към Волфсег, а той стоеше със светнал поглед и гледаше подире й, докато тя изчезна в есенния парк. В сините му очи се таеше велика, радостна надежда и твърда воля.

Ликуваща песен, мощна радост се надигаше в гърдите на Тина, въпреки всичките й страдания. Сега нищо вече не можеше да я сполети! Сега светът можеше да дойде и да я оскърбява — тя няма да трепне. Защото сърцето й беше преизпълнено от блаженство. И ако той никога, никога не се върне, ако тази раздяла беше навеки, все пак тя никога няма да се почувствува злочеста.

Тя вървеше сякаш унесена в златен сън. Не я засегна и това, че баронеса Волфсег я посрещна с мрачен поглед и започна да я хока по един небивал начин. За баронесата беше нечувана волност, че Тина се е решила да отсъствува цяла нощ без разрешение. Господин баронът, който снощи неочаквано се завърнал от пътуването си, бил извън себе си. Впрочем тя знаела вече от сина си, къде е миткала цялата нощ.

— В „Зимната градина“! Та нямате ли представа, какво значи, когато едно младо момиче, което, като вас, има достъп в най-доброто общество, отива само в „Зимната градина“? Ах, да, вие не сте била там сама, срещнала сте се с вашия любовник. Зная го. Ото ми разказа всичко!

— Тъй? Тогава госпожа баронесата сигурно знае, че барон Ото е прелъстителят и любовникът на моята малка сестра, която е балерина в „Зимната градина“? Тогава госпожа баронесата сигурно знае, че тъкмо той я води към провала, след като я откъсна от сърцето на бедната й, злочеста майка? Госпожа баронесата сигурно знае, че нейният син е негодник, безскрупулен безчестник?

— Безсрамнице! — кипна баронеса Сома.

— Какво става с Ото? — запита един дълбок глас откъм вратата и барон Йобст фон Волфсег влезе в стаята.

Тина изтича радостно към барона. Сега тя се чувствуваше закриляна, сега имаше здрава опора.

— Успокой се, дете — рече той кротко. Гласът му сякаш трепереше. — Тази жена там — продължи той, като посочи Сома, — не ще може занапред да ви стори нищо с омразата си.

— Какво значи това, Йобст? — изкрещя баронесата. — Ти се застъпваш рицарски за тази особа, която нощем скита сама из Берлин?

— Моля — отвърна хладно баронът, който все още държеше треперещата ръка на Тина, — бъди така добра да повикаш веднага тук твоя хубостник. Имам да говоря много нещо с него.

— Но не и в присъствието на тая особа! Махни тая твар от очите ми!

— Тина ще остане! — заповяда баронът. — Това, което имам да говоря с него, засяга и нея.

Госпожа Сома натисна звънеца.

— Помолете младия господар да дойде веднага тук! — заповяда тя на прислужника.

После със стиснати устни погледна мрачно и неспокойно към барона, който беше отвърнал очи от нея.