Джоан Виндж - Снежната кралица

Джеруша най-после беше отново в двора, втренчена в патрулната кола. Гъста мрежа от пукнатини, подобна на паяжина, се простираше от точката на удара върху предното стъкло. Значи стигнахме и до това.

— Сигурна съм, че могат да се направят много бележки но това. — Ръката й трепна при вида на вандализма. Тя хвана дръжката на вратата. — Проклета да съм, ако отново участвам в такова шоу. — Тя се намести на седалката до Гъндалийну, който беше заел мястото на водача. — Освен това — тя затвори вратата — единственото, което мога да кажа, е, че съм уморена и че се чувствам като опръскана с нечистотии. Понякога се чудя дали ние наистина отговаряме за нещо на този свят. — Тя бръкна в джоба си, извади кутия йести и взе две. Сложи ги в устата си, разчупи със зъби твърдите като кожа шушулки и почувства как острият кисело-горчив вкус започна да успокоява нервите й. — Най-после… Искаш ли малко? — тя поднесе към Гъндалийну кутията.

Гъндалийну седеше зад контролното табло и гледаше през напуканото стъкло. Не бе отварял уста, откакто свърши аудиенцията. През Залата на Ветровете се движеше като по празна улица. Той започна да набира стартовия код, без да отговори.

Джеруша прибра кутията.

— Ще можете ли да карате, сержант, или да застана зад таблото? — Внезапният официален тон го сепна.

— Да, инспектор! Ще мога — той кимна с глава все още устремил поглед напред. Тя видя как в гърлото му се бореха още много думи: Гъндалийну преглътна с труд, като някое сърдито дете. Колата бавно се обърна назад и се понесе към града.

— Какво каза Старбък точно преди кралицата да ни отпрати? — Тя се помъчи въпросът й да прозвучи безстрастно. Познаваше част от идеографическото 17 17 Идеография — образно писмо; идеографско писмо. писмо на кареумовци — работните инструкции на по-голяма част от експортната им апаратура — но никога не си направи труда да научи езика сандий. Полицейските сили използваха като обща лингвистична база езика на мястото, където бяха разположени.

Гъндалийну се прокашля и отново преглътна.

— С извинение, мадам, копелето каза… „Ако Хийгемъни е изпратило вас да ги представяте, сигурно им липсват мъжкари“.

— Това ли е всичко? — Джеруша издаде звук, който почти приличаше на смях. — По дяволите, та това е комплимент… Изненадана съм, че кралицата го намери за смешно. Чудя се дали наистина го е разбрала правилно. Или може би тя е сметнала, че то засяга само нас.

— Освен това — продължи злобно Гъндалийну — каза, че тя си има мъжкар.

Този път Джеруша истински се засмя.

— Да. И привет на тях. Значи Старбък е от Кареумов.

Гъндалийну отново кимна.

— Какво ти каза той?

Той поклати отрицателно глава.

— Едва ли би могъл да ми кажеш нещо, което да не съм чувала, Б.З.

— Зная, инспектор. — Той я погледна, после обърна напред глава, а луничките на лицето му почервеняха. — Това не мога да ви кажа, за вас то няма да значи нищо. За да го разберете, трябва да сте израснали на Кареумов. Въпрос на чест.

— Разбирам. — Беше го чувала и по-напред да говори за чест, беше чувала как набляга на думата с главна буква.

— Аз… ви благодаря, че взехте моята страна срещу Старбък. Не бих могъл сам да се защитя, без да загубя престижа си. — Тържествеността на думите и изразената благодарност я изненадаха.

Тя погледна към аристократите; и към обикновения народ, който зяпаше към тях, докато минаваха покрай жилищните кооперации в горната част на града.

— Не може да се загуби честта от обида на човек, който никога не е разбирал значението на тази дума.

— Благодаря ви — той отклони колата нагоре, за да запази едно дете, което играеше със златни обръчи на пътеката. — Но аз станах причина за това. Давам си ясна сметка. И ви създадох неприятности, затруднения на полицейските сили. Ако решите да ме освободите като ваш помощник, ще ви разбера.

Тя се облегна назад в удобната седалка и опипа ръката си, одрана от Старбък.

— Може би е достатъчно само да не си с мен, когато посещавам кралицата, Б.З. Не защото не одобрявам онова, което направи. Просто защото Старбък има оръжие, което може да използва срещу теб. А това ще ти създаде неприятности, а също и на мен и ще ни попречи да запазим доброто име на Хедж. Освен това — честно казано — аз те харесвам, Б.З и ще бъда адски разочарована, ако ти ме напуснеш. — Макар че вероятно няма да си първият.

Лека усмивка на облекчение се появи на лицето му.

— Не, мадам, аз сам доволен… повече от доволен. Колкото до това — да стоя зад вас при посещението на кралицата — това е просто удоволствие. — Сега усмивката грейна по цялото му лице, стана заразителна.