Джоан Виндж - Снежната кралица

— Той носи маска поради същата причина, поради която носи маска всеки обикновен убиец или крадец — отбеляза кисело Гъндалийну.

— Съвсем вярно. Жив пример, че никой свят няма монопол над агресивното поведение… и че изметта обикновено достига до върха. — Джеруша тръгна по-бавно, заслушана във въздишката на гиганта, който дремеше в бездната на планетата. Тя въздъхна дълбоко, като си помисли за очакващото я изпитание — част от ритуала при всяко посещение в двореца и потрепери, което се дължеше не само на студа, проникнал през пелерината. Тя никога не можа да преодолее страха, както никога не можа да преодолее учудването си от Залата на Ветровете.

Джеруша видя един от сановниците застанал на края на Бездната, доволна, че поне веднъж кралицата няма да ги кара да чакат. Колкото по-малко стои в очакване, толкова по-трудно ще й бъде да премине. Може би това означаваше, че Еъриенрод беше в добро настроение или пък че беше твърде заета с други въпроси, за да се занимава с дребни неща. Джеруша беше добре информирана за подслушвателната система монтирана по нареждане на кралицата из целия град, и в частност тук, в двореца. Кралицата изпитваше удоволствие от малките изпитания за деморализиране на опозицията… И за Джеруша беше очевидно, че на нея й доставя удоволствие да гледа как жертвите й се мъчат.

Джеруша разпозна Кирард Сет, старейшината на фамилията Уейъуейс, един от любимците на кралицата. Говореше се, че той е присъствал на четири посещения на Съвета. Но лицето му под модно навития тюрбан 12 12 Тюрбан — чалма; вид женска кърпа, която се навива във вид на чалма около главата. изглеждаше все още момчешко.

— Здравей, старейшина! — Джеруша поздрави сдържано.

Тя долавяше злокобния зов на Бездната под себе си, приличащ на безразсъдния смях на непокаял се грешник. Кой бе построил това нещо? Винаги, когато идваше на това място, тя се чудеше дали ревът на вятъра не е всъщност воплите на неговите създатели, на онези прародители, които са построили на север този град, обитаван от духове. Никой от онези, които тя познаваше, не знаеше кои са били те, нито пък какво са вършили тук преди падането на междузвездната империя, което бе причината сегашната Хийгемъни да изгуби своето значение.

Ако беше някъде другаде, тя може би щеше да потърси някоя сибила и да се опита да получи отговор на този въпрос, колкото и неясен и неразгадан да е той. Дори тук, на Тийумат, сибилите обикаляха като странстващи окултисти 13 13 Окултист — лице, което се занимава с окултизъм. , които смятаха, че чрез тях говори Морето-Майка. Но в думите им се криеше мъдрост, макар тийуматанците да не я виждаха, така както отдавна бяха забравили причините за създаването на Карбънкъл. В града нямаше сибили — хийгемъниският закон не разрешаваше. Зимните хора охотно подкрепяха този закон, защото те се отвращаваха от всичко, което, макар и малко им изглеждаше „примитивно“. Добре обмислената и успешна хийгемъниска пропаганда правеше всичко, за да поддържа в тях убеждението, че предсказанията на сибилите представляват най-обикновена комбинация от шарлатания и болестно слабоумие Но дори и Хийгемъни не се решаваше да унищожи сибилите от един ненаселен свят… а се ограничаваше със забраната да се движат свободно. Сибилите бяха носители на изгубената мъдрост на Старата империя Те бяха призвани да дадат на новите цивилизации, които изникнаха от руините на тази империя, ключ за разгадаване на скритите тайни. И ако имаше нещо, което богатата и мощна Хийгемъни не желаеше, то беше да види как този свят се изправя на собствените си нозе, как става достатъчно силен и дръзва да им откаже водата на живота.

Изведнъж Джеруша си спомни съвсем живо една сибила, която бе виждала в Карбънкъл — преди десет години, малко след пристигането си, бе постъпила току-що на служба. Изпратена бе да следи за изгонването й от града. Беше тръгнала с подиграващата се тълпа, която отвеждаше изплашената, протестираща родственичка към доковете; натовари я на една лодка и я пусна по течението. На врата й беше надянат железен обръч с шипове. Те я водеха с дълъг прът, като внимаваха да не се заразят.

На края, там където улицата стига до пристанището, я бутнаха грубо и тя падна. Шиповете се забиха в шията и лицето й. Кръвта на сибилата, от която тълпата се боеше толкова много, бликна, опръска бузата й; капчиците кръв заблестяха, рубинова огърлица потече но ризата й. (Ризата й беше синя като небето; Джеруша беше поразена от красотата на контраста. И смразена от страх, както всички.) Гледаше как стене, с ръце на нараненото си гърло и не бе направила нищо, за да й помогне.