Томислав Вичев - Ерата Клайбер

Той е отказал много повече записи от няколкото, които е направил. За Wozzeck в Дрезден той настоя EMI да открият всички оркестрови партитури, които баща му е подготвял за британската премиера през 1951 и да ги копират за германските музиканти. Със значителни трудности и разходи партитурите били много точно подготвени и пренесени в Германия. На сутринта, когато трябвало да се направят записите, Карлос Клайбер напуснал без обяснение.

Много от тези крайни реакции отразяват отношението на баща му. Спектърът на Ерих се отразява в неговата нежност към музикантите и неумолимост към комерсиалния състав. Той обитава и в неговите изпълнения. Ерих Клайбер е дирижирал Петата симфония на Бетовен за Decca, която дълго време се е считала за, може би, най-енергичния запис. 20 години по-късно Карлос изпълнил симфонията за DG в удивителен интензитет, изпълнение, по-добро дори от това на неговия баща. Такива сравнения го разяряват. Безпогрешно смесеното чувство към неговия безпощаден баща е в корените на загадката Карлос Клайбер. Старите колеги на Ерих се стараят да избягват сина му, страхувайки се от неговите избухливи реакции. „Проблемът на Карлос“, казал един ветеран-продуцент на плочи, „е, че след като Ерих умря, той гледа на целия музикален свят като на заместител. Когато откаже концерт, той убива баща си, когато дирижира голямо изпълнение, той се идентифицира с него.“

Съвършен като диригент, той многократно е заявявал своята омраза към дирижирането. „Аз дирижирам само когато съм гладен“, казал на Херберт Фон Кариан. „Искам да съм зеленчук,“ казал на Леонард Бърнстейн. „Искам да раста в градина, да стоя на слънце, да ям, да пия, да спя, да правя любов и това е.“ Той жестоко брани своя личен живот, живее в планината извън Мюнхен със своята съпруга югославянка, Станка; имат син и дъщеря. Никога не е давал интервю, но се е забавлявал, изпращайки псевдо писма на пресата, включително и атаката срещу Серджу Челибидаке в Der Spiegel. Неговото абстрактно мислене и извънземния му вид прикриват проницателен бизнес ум и прецизна оценка на неговата себестойност. Той сам преговарял за договорите си, винаги когато правил записи. Когато Виенската филхармония го убедила да даде концерт за Нова Година — 1989, Клайбер направил аукцион за своите записи на три телефонни линии с DG, EMI и CBS, собственост на Sony. Залагането започнало при 300 000 германски марки (120 000 британски лири), като Клайбер изисквал прецизни подробности за плановете за всяка запазена марка. Ентусиазмът на Sony вдигнал цената до рекордните половин милион Германски марки, при което Клайбер се обадил на другите две залагащи компании, за да им предаде съжаленията си. „Надявам се, че това няма да се отрази на нашите взаимоотношения за в бъдеще, но Грюнтер от Sony бе толкова разпален“, извинил се той и се покрил, като дал видео правата си на DG. Промотирана от две основни музикални компании, всяка целяща да надмине другата, неговият запис станал моментално бестселър.

Клайбер е всред най-известните живи диригенти и беше първият, към който се обърна Берлинската филхармония, по-скоро в напразна надежда, отколкото в очакване, при смъртта на Караян. Той може да бъде привлекателно скромен — развявайки нотите на Tristan пред минаващ продуцент в Байройт с жалбата „Какво да правя с това? Можете ли да ми дадете някаква проницателна идея?“. Той има шепа лоялни приятели-диригенти. Но малкия брой на постиженията му е диспропорционален на неговите способности и Клайбер все още не дава знак, че ще позволи на света да има малко повече от кратък поглед върху неговия гений. Той е запазил пясъчната независимост, наследена от Ерих, и я е превърнал в бариера срещу външните сили, които контролират музикалната дейност. Но цената на негово съпротивление бе погребването на дарбите му. Ако неговото отношение не претърпи катаклизъм, Карлос Клайбер, подобно на баща си, няма да заеме своето законно място в поколенията диригенти…

• 1890 Ражда се във Виена — 5 август.

• 1900 Влиза в гимназията. Започва уроци по цигулка.

• 1907 Виена — слуша първото изпълнение на Шеста симфония от Малер с диригент — автора.

• 1908 Отива в Прага, за да учи в Консерваторията.

• 1912 Приемат го като трети диригент в Дармщатския оперен театър.

• 1913 Слуша Артур Никиш да дирижира „Tristan“ (Вагнер) на Дармщатския пролетен

фестивал.

• 1916 Извикват го в последния момент да дирижира генералната репетиция на „Der