Томислав Вичев - Ерата Клайбер

По време на репетициите, които се провеждат при затворени врати, Клайбер изисква висока интензивност и много повече, от колкото са склонни да дадат от себе си оркестрантите от големите музикални центрове на света, като не оставя нищо на случайността. Но на самата публична изява Карлос превръща своята фантазия и импровизация в реалност, потапя се в потока от звуци и се оставя да бъде воден от него. Същевременно дава голяма свобода на оркестрите, те долавят желанията му от погледа, движенията на тялото и елегантните ръце. Подканване, а не нареждане кара музикантите да рискуват в търсене на ефекта на красотата, която намалява интензивната музикална реч. Музика, която тласка слушателя да чувства и осъзнава онова, което Клайбер и неговите изпълнители свирят в даден момент по начина, по който те възприемат музикалното произведение.

Карлос Клайбер е човек на общуването от първа категория, способен по естествен начин да постигне ентусиазъм от звуковата красота, да изпита удоволствие от това колко добре звучи музиката, която толкова обича. Той може да изрази превъзходно вселената от звуци, натрупана в съзнанието му, като по този начин прави слушателите съучастници на безпогрешното изпълнение на партитурата на композитора и плода на неговото гениално вдъхновение (Браян Ларж, който е реализатор на телевизионни музикални програми, поддържа мнението, че когато Клайбер дирижира, музиката сякаш идва от самия него, а не от оркестъра, който я свири). Един диригент с толкова ярко изразена комуникативност, който изживява всяко изпълнение с дълбока емоционалност, може да си позволи в момент на вдъхновение да експериментира и да изисква повече виртуозност от своите музиканти, да свирят дори със свръхвъзможностите си нещо с голяма трудност, но без да се изпада в егоцентрично майсторство и маниерничене, чужди на стила на композитора. Тогава се получава кулминацията, поразяваща със своята оригиналност, красота и дълбочина, а зрителите са изпълнени с чувство на балгополучие и с мисълта, че са участвали в едно изключително преживяване. Затова, когато Карлос Клайбер дирижира, неговите концерти се превръщат в извънредни събития. Но няма да е справедливо, ако не се отбележи факта, който съпътства всяко изпълнение и в случая с Карлос е от голямо значение: легендата за гения на диригентската палка, за желания и преследван изпълнител от най-добрите концертни зали и театри, който се показва като скъп парфюм — капка по капка, а неговото име само по себе си обещава музика от най-добро качество. При една от последните изяви на Карлос Клайбер в Миланската „Ла Скала“ публиката показва огромен ентусиазъм към него. Рядко срещано явление е зрителите да проявяват такова предразположение към даден изпълнител. С антологични изпълнения на „La Boheme“ и „Otello“, Маестрото триумфира в „Ла Скала“. Още преди да се появи на концертния подиум, публиката екзалтирано и бурно аплодира предстоящата му изява. За съжаление, не може да се твърди, че докато съществуват изпълнители, които събуждат такъв интерес и очакване, то големите музикални шедьоври от класическия репертоар ще запазят своята привлекателност непроменена, тъй като в повечето случаи се изпълняват рутинно и това ги прави незначителни.

Между 1996 и 1997 г. Клайбер има само четири концерта, от които само един е в Мюнхен, а останалите се провеждат в малки културни центрове, като това буди огромно учудване. Междувременно, той получава предложения за участие от най-престижните музикални институции в Европа, САЩ и Япония. Защо е тази безучастност на Карлос към силното желание от страна на Берлинската и Виенската филхармония, „Метрополитън опера“ в Ню Йорк, Миланската „Ла Скала“ и фестивала в Залцбург? Защо е тази сдържаност, след като му се предлага толкова много? Истина е, че е изгубил гордата си изправена походка от преди години, но на подиума възвръщаше стройната, елегантна и гъвкава фигура, толкова характерна за него. В наши дни, когато толкова посредствени диригенти щедро се раздават по време на концертни изяви и студийни записи, мечтаейки за слава и богатство, Карлос води затворен живот в дома си, близо до Мюнхен. Караян казва, че Клайбер е един от най-добрите в професията, но не обича да работи и го прави само тогава, когато изпадне в нужда, „като вълк единак, който ловува, за да задоволи глада си“. В този коментар, който е станал част от мита за Карлос Клайбер, се долавя голяма доза ирония за големия Маестро, за който един предполагаем биограф-психоаналитик не би пропуснал да включи и образа на ужасния баща, заплашващ с глад, ако синът му не изпълни неговото желание и не изостави музикалното си призвание. Използвайки диригентството като средство за задоволяване на жизнените си нужди, Клайбер прилага най-стария похват в икономиката — бартерната сделка. В замяна на нова кола марка „AUDI“, той изнася концерт в Инголщат — седалище на известния производител на автомобили, но в никакъв случай важен музикален център. Но при планирания концерт настоява за кралски хонорар. Има нещо противоречиво в личността на Маестрото по отношение на парите. От една страна, той е най-скъпо платеният диригент в днешно време, а от друга — икономическите интереси сякаш заемат второстепенно място в интересите на Клайбер, тъй като без колебание той отхвърля предложения за участие, ако артистичните резултати не отговарят на неговите желания, но биха му донесли добри доходи. Безспорен е фактът, че той остава чужд на икономическия натиск, под влияние на който се намират по-голямата част от известните артисти.