Евгений Велтистов - Реси — неуловимият приятел

— Какво значи?

— Това е да видиш навреме врага. Да видиш врага и да предупредиш приятеля си!… Не отговаря ли Реси?

— Не отговаря — хрипкаво каза Електроник.

„… Като управляваме разумно животинския свят, ние не само ще запазим всички ценности на природата, но ще станем и по-богати — завършваше речта си Громов. — Природата е велик художник и човек, като взема за образец нейните изобретения, ще построи нови машини и уреди, ще се спусне в недостъпните засега дълбочини на океана и космоса…“

— Аз съм Реси — каза осмокласникът и закрачи с дългите си крака. — Аз, машината-кракоход, вървя по сипкавите пясъци на Марс.

Той се пльосна на стола, прегърна с две ръце седалката и заподскача на дървените крака из стаята.

— Чувствувам — каза възбудено той — всеки свой крачещ крак. Как затъва в пясъка и пак тръгва.

— Почакай — предупреди спокойно Електроник. — Това е блестяща идея, но ти нищо не разбра. Може да се измисли всякаква машина — за пясъци, планини, айсберги… Но сега, както каза моят учител, е важно съвсем друго: да спасим всичко живо, за да правим после открития.

— Ех, ти — упрекна го Сироежкин, — не може да оцениш изобретението. Аз чисто и просто исках да кажа: „Долу всички колела!“ — И въздъхна печално: — Какво, не отговаря ли Реси?

Електроник поклати глава.

— Ало, Астронавт, току-що проверих подводните маршрути в Атлантика. Днес за диспечерите е горещ ден: ново разписание, капитаните нервничат. Но всичко е в ред, сега е почивка. Какви са новините над нашата планета, Аст? Слушам.

— Здравей, Командор. Отдавна те чакам да се обадиш. Тук момчетата от Плутон, Юпитер и другите станции ме бомбардират да науча по-точно какъв е този интересен прашец, който са намерили на Земята? Слушам.

— Прашец ли, Аст? За пръв път чувам. Слушам.

— Ха-ха, увлякъл си се много в работата! Нима стражът на лунните камъни знае повече от земляците! Слушай тогава, Командор: нейде в планините изровили няколкостотин атома от някакво си растение. Няма го в нито един електронен каталог. Какво ще кажеш за това, землянин? Слушам.

— Обиждаш ме, Аст. Аз не съм обикновен землянин, аз съм глъбинник. При нас новините пристигат понякога по-късно, отколкото при тебе. Слушам.

— Виждам те, глъбиннико, — извинявай за шегата. Виждам през илюминатора мъгляво-синьо кълбо. Ето го синьото петно — твоя океан, Командор. Нима си на самото дъно? Разбира се, сред подводниците, градовете и товаропроводите не ти е до някакъв прашец. Но тази история е интересна, Командор. Слушам.

— Може ти да си го донесъл от своята Луна, Аст? Слушам.

— Досега не съм видял тук никакви палми — само мъртви скали. Пък и на Земята не съм бил вече три отпуски. Изключено е, Командор. Измисли някоя по-остроумна хипотеза, пък аз ще я предам по команда на момчетата. Че те вият като вълци от космическата скука. Слушам.

— Добре, ще разбера от аеродиспечерите за твоето марсианско растение и ще ти обясня, щом не си го донесъл ти на Земята, тогава ще да е някой ваш брат космонавт. Да, отдавна исках да те попитам, Аст: слуша ли речта на професор Громов? Слушам.

— И гледах, и слушах. Защо, има ли нова информация? Слушам.

— Мисля, че сега вече няма защо да доказвам, че електронното куче Реси съществува. Помниш ли, ти не вярваше, че то е спасило Нектон! Слушам.

— Едно на нула за тебе, Командор. Но по-точно: не съществува, а съществуваше. Аз разбрах, че са откраднали кучето. Ще видим как ще свърши нашият спор за марсианския прашец. Може да се реванширам. Слушам.

— Тази история с кучето, честно казано, не ми излиза от ума, Аст. Намерили се някакви мастодонти да сложат ръка на чуждо изобретение. Слушам.

— А на мене, Командор, ми е жал за кучето. Помисли си само, някаква желязна дяволия, ама на, прави открития! Слушам.

— Знаеш ли, Аст, тези сънни стрелци навреме ги заловиха. Професорът правилно каза, че е могло да стане верижна реакция: унищожаване на животинския свят. Представяш ли си пустинна планета?… Това би засегнало океана, космоса и нас с тебе, Аст. Слушам.

— Е, ти попрекали, Командор. Земята се изменя пред очите ни. Гори, треви, животни, птици… Впрочем, това е работа на учените. Но какво сме виновни тук аз и ти, Командор? Глъбинниците са безкрайно далече от земята. Слушам.

— Не си прав, дядо Астронавт! Не си оценил значението на новата теория на Громов. Извинявай, ще продължим разговора после: пак ме вика Атлантикът. Отбой!

Гел Иванович Громов преглеждаше вестника и обърна внимание на една бележка в раздела: „Произшествия под водата“.