Евгений Велтистов - Реси — неуловимият приятел

Неочакваното признание пак възмути Сироежкин, който беше свикнал с победите на своя двойник.

— Тогава защо си създаден, щом не можеш да намериш изход? — отсече той.

Електроник някак странно погледна Сергей. И изведнъж се затресе с цялото си тяло.

Зазвуча рязка музика, вътре в Електроник се беше включил транзисторът. И двойникът на Сироежкин за общо изумление, като свиваше смешно крака в коленете, клякаше, клатеше глава и запя с хрипкав глас:

— Е-е-е, бали-бали… Е-е-е, бали-лей…

— Какво става с тебе — ококори очи Сироежкин. — Да не си болен?

Електроник се клатеше в такт с музиката и рече напевно:

— Неразрешимият за мене въпрос: защо съм създаден? Е-е-е, така мога да прегоря… е-е… Или завинаги да замълча в решаването на тази задача… бали-лей…

— Той може да прегори! — съобщи Сергей на дотичалите приятели. — Случайно му зададох един неразрешим; въпрос…

— Какъв? — попита с любопитство Професора, а Сироежкин заплаши любителя на математиката с юмрук: не видиш ли какво става с човека?!

— Мъча се да не прегоря, бали-бали — уточни, като танцуваше в такт Електроник. — Съгласно втората теорема на Гьодел… Е-е-е… Търся изход от логическата безизходица… бали-бали… превключвам се на друг ритъм… е-е-е… отслабвам противоречията… бали-лей… Музиката ме отвлича от неразрешимите въпроси… Е-е-е…

Дори познатото име на теоретика на формалните системи Гьодел не успокои Сергей. Електроник никога не си бе позволявал подобни волности. Сироежкин беше объркан.

— Ти не ме разбра правилно, Електроша. Аз исках да кажа: много жалко е, когато изгубиш не просто някаква система, а приятел. Аз се бях привързал към него.

Електроник изведнъж се успокои и изключи транзистора.

— Добре — каза той хрипкаво. — Аз ще зачеркна от паметта си думата „приятел“. Така ще е по-добре. И тебе съветвам същото.

— Ще се опитам — съгласи се Сироежкин, без да спори с другаря си, да не би случайно да му зададе нов неразрешим въпрос, а на себе си каза: „Аз не мога да го зачеркна така лесно…“ — Но все пак ние ще викаме Реси! — Нали, Електроник?

— Тази задача решавам всяка минута — потвърди Електроник: той непрекъснато ловеше сигнали от Реси.

— А ти, Електроник, си съвременен момък! — В гласа на Макар Гусев звучеше уважение. — Какъв беше този танц?

— „Бали-бали“. Избрах този танц, за да се отвлека по-бързо — отговори Електроник.

— И аз прилагам за себе си втората теорема на Гьодел — потвърди Професора. — Само че не така, както Електроник. Щом съм в лошо настроение, веднага потъвам в математиката.

— Всички сте самохвалковци — каза Мая. — Само това се чува: математика, формули, теоремата на Гьодел, а къде е Реси — никой не може да каже. Не обичам фантазьорите, обичам спортистите!

— Долу сухата математика! — с цяло гърло завика Макар Русев. — Да живее силата!

— Така де — продължи Мая и се изчерви, — всички вие разсъждавате прекрасно, а когато се качите в басейна на десетметровата кула и оттам видите близкото дъно, тогава нито една теорема няма да ви помогне: хвърляй се във водата или пълзи обратно.

— Мая е за спорта! — радостно каза Макар и, като се засмя високо, с един пръст подхвана за дръжките три чанти и ги вдигна над главата си.

Електроник погледна Гусев и мълчаливо тръгна към безлюдната беседка-читалня. Приятелите в предчувствие на неочаквано съревнование последваха механичното момче.

В беседката Електроник вдиша стола, хванал го с показалеца си за облегалката. Макар показа коронния си номер: с една ръка вдигна стола за крака.

Електроник отиде до масивната маса. С една ръка спокойно вдигна масата, като я хвана за крака.

Макар, изчервен от напрягане се мъчеше да повдигне масата, като я държеше за двата крака, но само скачаше на място и едва не продъни пода на беседката. Най-после, като обърна масата с краката нагоре, той се плъзна под дъската и, застанал на длани и колене, затрепера с тежкия товар. Електроник спокойно постави обемистия предмет на мястото му и с един жест покани Макар: „Качи се отгоре“. Макар, запъхтян, се качи върху масата и вече се канеше да се кланя на всички страни към зрителите, когато масата заедно с него се вдигна нагоре.

Зрителите заръкопляскаха на атлета.

— Това се казва сила! — викаше Макар и тропаше по масата над главата на Електроник.

— Електросила — уточни победителят, като сваляше рекордния товар.

… Вечерта Сергей седя над учебника. Цял час вече четеше една и съща страница. Геометрията на Вселената не се побираше в съзнанието му. Впрочем, учебникът слабо интересуваше Сироежкин. С всички подробности си представяше рошавия, забавен Реси.