Евгений Велтистов - Реси — неуловимият приятел

— Да си призная, съвсем забравих, че на Електроник е нужно въображение — шепнешком подхвана професорът. — Благодаря, че ми напомнихте. Вероятно главната разлика на човека от машината е умението му да задава въпроси, на които никой не може да отговори…

Електроник, без да допише уравнението, се обърна към професора.

— Вие казахте, — прозвуча резкият му скърцащ глас, — че аз ще мога да задавам неразрешими въпроси? За неоткрити още закони?

И Електроник, който повтори по свой маниер думите на професора, твърде късно разбра, че си е поставил неразрешим въпрос.

За да не изпадне в безсмислица, за да се отвлече от мъчителните разсъждения, той почна да се клати, да танцува пред дъската, като тананикаше модния ритъм:

— Е-е-е, бали-бали… е-е-е, бали-лей…

От учудване Таратар засумтя като носорог. През цялата си педагогическа практика учителят за пръв път виждаше да се танцува при черната дъска.

— Ти си на урок! — сурово напомни учителят, като пресече с жестове смеха на класа.

А Громов с нескрито любопитство гледаше своя танцуващ ученик.

— Е-е-е…

— Сам ли измисли музикалния предпазител срещу неразрешимите въпроси? — попита професорът.

Електроник кимна и цял се разтресе.

— Не е най-добрият. След урока ще си поговорим с тебе за изкуството, за силата на волята и, най-после, за въображението.

Електроник веднага млъкна, удивен от това колко лесно може да се намери изход от мъчителното положение.

— Извинете — каза дрезгаво той — Аз навярно използувам лошо втората теорема на Гьодел. Ако разрешите, ще продължа обясненията.

Електронното момче погледна към спокойно стоящия Реси и почна да пише уравнения, „изобретени“ от неговия четирикрак приятел.

А Сергей Сироежкин поглеждаше ту старателно пишещия Електроник, ту спокойния Реси и си мислеше:

„Удивителна личност е този Реси. Тепърва ще има да пътешествува по света. Ще покаже своето тайнствено «И така нататък».“

— Ало, Командор! Не знаех, че си повелител не само на подводниците-китове, но и на глъбинните кучета. Чувах, как си се отличил, как си върнал на професор Громов неговия Реси. Браво, Командор! Слушам.

— Вече си научил, Аст? На такава недостигаема височина… Слушам.

— На височина — така е, в пустота — вярно е, и все пак над нашата Земя. Известни ми са тук всички тайни… Впрочем, Командор, искам да се посъветвам с тебе. Нашите момчета на Юпитер видели неотдавна в океана животно, подобно на нашия кит. Трепти с всички цветове, като океанът на тази планета, лудува по вълните и плава така, че е невъзможно да бъде уловено. Може ли да подскажем на глъбинниците: нека помолят Громов да им даде Реси? Как мислиш, ще се справи ли? Слушам.

— Ще се справи, Астронавт, кълна се в океаните на Земята. Слушам.

— Думата на Командора е сигурна гаранция. Веднага разбрах, че моята дъщеря, когато порасне, ще види живия кит на Юпитер. Слушам.

— Ще види, Аст, непременно ще види. Но преди това ти й покажи петнистия жираф. Че инак няма да повярва ни на една картинка. Разбрахме ли се, Аст? Отбой!…

© 1975 Евгений Велтистов

© 1976 Яню Стоевски, превод от руски

Евгений Велтистов

1975

Сканиране, разпознаване и корекция: NomaD, 2010

Последна корекция: sir_Ivanhoe, 2010

Издание:

Евгений Велтистов. Победителят на невъзможното

Редактор: Весела Люцканова

Художник: Валери Павлов

Художествен редактор: Иван Стоилов

Технически редактор: Катя Бижева

Коректор: Ани Кожухарова

Съветска. Първо издание. ЛГ V. Тематичен № 4001030300. Дадена за набор на 10. VII. 1976 година. Подписана за печат на 15. XII. 1976 година. Излязла от печат на 20. XII. 1976 година. Поръчка № 184. Формат 1/16 60/84. Печатни коли 26. Издателски коли 24,26. Цена на книжното тяло 1,09 лева. Цена мека подвързия 1,14 лева. Цена твърда подвързия 1,35 лева.

„Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС — София, 1976

Държавна печатница „Тодор Димитров“ — София, 1976

Евгений Велтистов

Победитель невозможного

Фантастические повести

Москва „Детская литература“, 1975

Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/17708)

Последна редакция: 2010-10-24 12:00:00

В превода на Валери Петров тези стихове от тракедията „Хамлет“ гласят така:

— Бел. NomaD.

Име на голяма морска риба. — Бел.прев.

Морски лисици — големи и хищни риби. — Бел.прев.