Евгений Велтистов - Реси — неуловимият приятел

Командирът завиждаше на Реси: малкият ловък плувец можеше като сонда да пробива дъното, леко да намира предметите, които ще накарат всеки историк да изпитва малко завист. Казват, че жителите на този град правели особено красиви статуетки, рисували фантастични кораби и огромни многоетажни къщи — те сякаш предвиждали далечното бъдеще. Но няма как да вкараш диска в самия храм!

А ето че Реси…

Командирът наблюдаваше как търсачът на съкровища се стрелна покрай колоните и после потъна в пясъка: той се промъкваше в храма.

Богът на слънцето, както и преди хиляди години, седеше на своя трон, издигнат под свода. Бялото някога, а сега позеленяло мраморно лице беше непроницаемо. Очите под притворените клепачи гледаха уморено. Ръцете лежаха спокойно на коленете; между палеца и показалеца на божествената ръка живееше октопод — той бързо се прибра в скривалището си, щом Реси се появи в залата.

В пречупените лъчи на слънчевата корона зеленееше голям рубин. Събрал оскъдната светлина, която проникваше през тайния люк на покрива, рубинът блещукаше със зелени искри; знаменитият червен камък, знак на племето на небесата, беше променил цвета си в подводния свят.

Реси спокойно доплува до статуята.

Не трепна океанското дъно, не помръдна оскверненият бог на слънцето, когато Реси се докосна до камъка. Само през открехнатата врата излетя нагоре мътно облаче от тиня и Реси разбра, че се е вмъкнал в каменния чувал: зад него беше дискът, който разгребваше пясъка. Корабът не можеше да проникне в храма, но илюминаторът следеше търсача на съкровища. Той съвсем ясно виждаше гигантската статуя, златния венец и големия зелен камък — най-хубавото украшение на „небесната корона“…

Реси плуваше плавно под сводовете и изведнъж напипа пролука между гънките на дрехата на статуята. Тесният отвор го изведе навън от каменния капан. Наоколо му пак беше морето.

Остро чувствителните уши уловиха шума от двигателя на диска и на още един непознат кораб — подводница. Те бяха съвсем наблизо. Реси пресметна: накъдето и да заплува сега, не ще може да се отърве от подводницата и диска. Двете условни линии на неговите схеми — линията на живота и смъртта — за пръв път се сливаха в една.

Аварийният механизъм, който се включи автоматично в Реси, непрекъснато биеше сигналите за тревога. SOS на самотния разузнавач бяха приети от „Албатрос“ и оттам му радираха: „Плувай към нас“. Реси се отправи стремително към яхтата. Той прие по пътя си още един ответен сигнал, слаб и далечен, и предаде подробностите на обстановката; размяната на информация продължи само няколко секунди.

На хиляди километри от подводния древен град, в училището на младите кибернетици, в същия момент беше прекъснат урокът по математика. Електроник, който беше на дъската, чу сигнала за бедствие, веднага се откликна на повика, оцени точно опасността. Реси получи съвет: „Свикай всички делфини, китове и акули. Спасявай се с нас, Реси!“ Така каза Електроник, като гледаше учителя си в лице, вместо да говори за строежа на Вселената. И макар Електроник да знаеше от Громов, че преследвачите съвсем не са врагове на Реси, че като се опитват да хванат плувец, те спасяват рядката машина, той не можеше да постъпи другояче: в радостния миг, когато се откликна Реси, дори най-добрият в света математик забрави за всичко на света и се стараеше само да помогне на приятеля си. Учителят не се сърдеше на Електроник: той също се радваше, че Реси най-после се е обадил. А след минута Електроник вече се ругаеше за прибързания отговор и се каеше, че е погубил Реси. Но Реси вече не се откликваше на повиците на Електроник…

Като изскочи на повърхността Реси видя, че „Албатрос“ се отдалечава с пълен ход от него. Плувецът не последва яхтата: той знаеше, че „Албатрос“ не ще може да се изскубне от двата бързоходни кораба.

Съдбата на яхтата бе решена, но морският двубой не свършваше с това. Делфините и акулите внезапно изплуваха от дълбочината и като задминаха корабите, се устремиха от различни страни към самотния Реси.

Никога до този момент капитаните не бяха виждали такова странно морско стадо. В плътно ято като фантастична огромна риба, скрили в центъра рошавия беглец, акулите и делфините се насочиха срещу остроносата подводница.

Подводницата се дръпна, забави ход, за да даде път на стадото. И веднага към „Албатрос“ се спусна подводният диск с искане да заглуши мотора и да спре. Но преди да излезе на борда на яхтата, командирът на диска се свърза по радиото с диспечера на Океана и призна, че Реси пак се е отскубнал…